Лира Литературно-рекламна Агенция
Дневникът ѝ заложи наистина висока летва в чиклита преди близо четвърт век
Има ли смисъл да питам – помните ли я? Бриджит Джоунс, която преди близо 25 години осмя чрез себе си всички необвързани юпита от Лондонското Сити, когато то беше символ на просперитет. „Дневникът“ ѝ заложи такава висока летва в чиклита, та много автори на този жанр след Хелън Филдинг, до ден днешен имитират нейната Бриджит. Подобно на още вироглави женски образи в англоезичната литература като Беки Шарп („Панаир на суетата“) и Скарлет О’Хара („Отнесени от вихъра“), една трийсетгодишна чаровна неудачничка стана дете на своето време. Без да върши подвизи в епоха на войни и революции, Бриджит Джоунс прави нещо достатъчно трудно: опитва да се бори с лошите си навици, с вроденото английско възпитание и презадоволената еснафщина, която на всяко семейно събиране я притиска с въпроса „Как върви любовта?“ Тя често се буди с махмурлук, пуши и псува, губи си вещите, мрази празниците, играе тото, брои калориите и толкова отчаяно търси мъжа на живота си, че накрая се предава… Но докато падне в обятията на Марк Дарси, адвокат по човешки права и модерна версия на мистър Дарси от „Гордост и предрасъдъци“, Бриджит има да натвори куп глупости, да осмисли грешките си, да повтори: „Няма да правя това никога повече“ и да ни покаже, че най-малката беля е да се озовеш на парти с шейсетгодишни хора по черно боди със заешка опашка отзад.
Какво прозира зад смеха? Ето някои запомнящи се уроци в цитати от „Дневникът на Бриджит Джоунс“ (изд. „Хеликон“).
Мащабно мислене
В света на любовните отношения могат да се спестят страшно много пари и време, ако обръщаме нужното внимание на дреболиите. Бял чорап тук, червен тирант там, сив мокасин или свастика са достатъчни да ти подскажат, че няма защо да си вадиш бележника и да записваш телефонния номер, или да се бъркаш за скъпи вечери.
За свободата
Не съм омъжена, защото съм единачка, скапани самодоволни, преждевременно остаряващи, тесногръди мизерабали – и защото съществува повече от един шибан начин на живот! Всяко четвърто домакинство се състои от един член, социологическите проучвания показват, че повечето мъже в тази страна изобщо не стават за брак и в резултат на това съществува цяло едно поколение неомъжени момичета като мен, със собствени доходи и свои домове, които си живеят живота и хич не им трябва да перат чуждите чорапи. И щастието ни щеше да е непромачено, ако тъпанари като вас не съзаклятничеха, за да ни карат да се чувстваме глупаво само защото ни завиждате.
За отслабването
Давам си сметка, че прекалено лесно взех да намирам диета, която да нагодя към каквото ми се яде в момента, и че диетите не са, за да бъдат избирани произволно и размесвани, а да бъдат избирани целенасочено и да се придържам към тях. Точно това ще направя веднага, щом изям този шоколадов кроасан.
Относно връзката с по-млад мъж
Напоследък се интересувам единствено от мъже малко над двайсетте. Проблемът възникна, когато суетенето около приготвянето и поднасянето на храната приключи и действието се пренесе върху разговора. Кой знае защо, заговорихме за принцеса Даяна.
– Изглеждаше направо приказна. Помня, че на сватбата се бях покатерила на оградата на катедралата „Сейнт Пол“ – говорех аз. – А ти беше ли?
Гав се посмути.
– Ами, тогава съм бил само на шест години.
Дързък отговор на Бриджит Джоунс на нелеп въпрос, с който я наемат на работа
– Как мъж с красиво гадже успява да преспи с проститутка, да го сгащят и да му се размине?
Паникьосах се. Мозъкът ми изключи.
– Е? Хайде, кажете нещо!
– Ами, може би – изтърсих аз, защото беше единственото, което ми хрумна – му се е разминало, защото някой е глътнал уликите.
Рецептата за щастлив брак
Най-сетне разгадах тайната да бъдеш щастлива с мъжете и с най-дълбоко съжаление, гняв и непримиримо чувство на поражение трябва да я формулирам с думите на една прелюбодейка, съучастница на престъпник и телевизионна знаменитост: „Не се казва „какво“, миличка, казва се „моля“, и друг път да слушаш майка си.
В душата на Бриджит Джоунс се промъкна Людмила Еленкова
