Начало / Свят / Любимата на децата Бевърли Клиъри навърши 103 години

Любимата на децата Бевърли Клиъри навърши 103 години

Създателката на Рамона и Хенри признава, че започнала да пише по една случайност

beverly-cleary-today-main-190411_d7e8f351b94e84e4d37aaad9c4907383

Дали бръчките по лицето, или сивите коси представят нашата същност? Надали. Кой не обича децата, дори и пораснали? Това се питат от Bookstr.com навръх 103-ия рожден ден на една от най-обичаните детски авторки Бевърли Клиъри. Тя е от онзи тип хора, които от пръв поглед възхищават с жизненост въпреки сериозната си възраст.

Бевърли Атли Бън е родена на 12 април 1916 г. в МакМинвил, Орегон. В мемоарите си A Girl from Yamhil тя разказва един от първите си спомени – денят, в който приключва Първата световна война. А сега тя навърши 103 години. Клиъри е сред пионерите на детската литература в Америка. Първата й книга – „Хенри Хъгинс“, е публикувана през 1950 г., а последната – „Светът на Рамона“ – през 1999 г.

И през всички тези години тя пише, а романите й са продадени в над 90 милиона копия. Историите за Бийзъс и Рамона и Хенри Хъгинс отдавна са се превърнали в детска класика. Клиъри не само повлиява сериозно развитието на детската литература, но променя и живота на децата, възрастните, пък и на други писатели (например Джеф Кини), които израстват, четейки нейните истории. Клиъри пише с желанието да обучава и да подготвя децата за света. Книгите ѝ са насочени към най-впечатлителните малчугани, които възнаграждава с една голяма, силна прегръдка.

Светът се е променил от времето, в което Клиъри започва да пише. Но въпреки това историите ѝ продължават да привличат читатели поради една причина – децата малко или много остават същите. Преди да пропише Клиъри е библиотекарка в детска секция… а преди това – дете, което не успяло да се научи да чете чак до втори клас.

Сама разказва, че първия път, в който наистина се забавлявала с четенето, бил случайност. Прелиствала книжка с картинки и изненадващо за самата себе си установила, че чете. Книгите променят живота ѝ, когато започнала да разбира силата им, макар че винаги в известна степен се чувства далеч от детските книги. Един ден, тъкмо била започнала работа в детската секция на библиотеката, едно раздразнено дете я попитало: „Къде са книгите за деца като нас?“ Това е моментът, в който Бевърли Клиъри решава да започне да пише и създава героите си Хенри Хъгинс и Рамона Куимби.

14 от нейните 41 книги са посветени на Хенри, приятеля му Бийзъс и малката му дяволита сестра Рамона. Рамона е в предучилищна възраст и писателката пише за нея до завършването на четвърти клас. В различните книги момиченцето попада често в смешни ситуации. Рамона поставя под съмнение света, задава въпроси и получава ценни отговори, които без съмнение са полезни.

Бевърли Клиъри без съмнение е много мъдра. Мъдростта е резултат на болка – учим другите да не допускат нашите грешки, но тогава те допускат свои собствени. Ако прочетете биографията на Клиъри, можете неволно да започнете да правите паралели между нейното израстване и това на героите в книгите ѝ. Само че детството ѝ далеч не е толкова весело, колкото на нейните герои. Клиъри, с целия си талант, предпочита да се фокусира върху по-млада аудитория, защото смята, че малчуганите се нуждаят от повече помощ. Тя им показва, че има светлина в края на тунела. Преди години чува от майка си, че без значение за какво пише, трябва „да продължи да търси начин написаното да е весело“. Спазвайки заръката ѝ, Бевърли превръща света в по-добро място.

И накрая един любим случай – в интервю по повод 100-ия си рожден ден Клиърли признава: „Не го направих нарочно“. И това го казва човек, който в друг случай твърди: „Мечтаех да стана балерина. След това промених мнението си.“

Lira.bg по материали на Bookstr

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...