Лира Литературно-рекламна Агенция
Инициативата в с. Ръжево Конаре допринася и да се чете повече, и да се съхрани традиционното
Виждаме първо обявлението във фейсбук – Йовка Качева кани децата на мартенско ателие. Програмата е простичка – в залата на земеделската кооперация ще играят една прекрасна игра, която всъщност е извиквала усмивки на лицата и на бабите и дядовците им. Игра на мартеници. Само продължението е малко необичайно. Изработените ще бъдат предложени в селото, а със средствата ще се купят книги. И пак децата ще им се насладят!
Помолихме Йовка да ни разкаже повече, а тя ни посрещна с усмивка… Светлината, която носят такива инициативи, си личи и в това интервю. Иначе можем да кажем едно… Жив е нашият дух!
– Откъде дойде идеята да свържете мартеничките с читателския клуб?
– Това е една възможност като творим, да си подарим нещо смислено, а именно книги. В местната библиотека не се намират много нови автори и заглавия. От друга страна, изработвайки мартенички, в децата се поражда едно специално чувство на полезност и добротворство.
Мартеничките не са първата ни инициатива. През декември правихме картички, играчки за елха, украса за Коледа. Организирахме Коледен базар и дарихме сумата за театрални костюми за детската градина в нашето населено място.
– Как всъщност правите мартенички? Има ли модели, които следвате, или залагате на творчество?
– Преди време присъствах на представяне на книгата „Вълнени истории” с автор Йовка Христова. Тази вълшебна среща възбуди моя интерес към работата с вълна. Оттам нещата се развиха много бързо 
В читалище „Светлина”, с. Труд, където организираха срещата с автора, работи жена на име Румяна, която е усвоила техниката сухо плъстене (иглонабиване). Поканих я при децата от с. Ръжево Конаре, за да ни научи как да правим мартенички от вълна… Е, не се оказа много лесна тази работа с плъстенето, но пък се получават наистина уникални мартенички! За почивка от боцкането с иглата правим и мартенички-гривни с дървени мъниста, а две от момичетата плетат на една кука… Представете си седянка от деца, всеки си работи, току продумат нещо, а последния път изкарахме едно „Джоре Дос” за настроение
ИГЛОНАБИВАНЕ или плъстене е най-старият начин за създаване на тъкани. Върши се единствено с ръце – без инструменти и оборудване. Единственото условие е вълната да бъде пухкава и непресукана. Нужна ви е всъщност подложка и игла. Процесът е бавен, но е изпълнен с много радост. Почива си ума, а сърцето блаженства.
– Има една вълна на интерес към занаятите и традициите напоследък… Как ви разказваха възрастните хора на вас лично като дете за мартениците и Баба Марта?
– Имам спомен как още в детската градина навивахме на хартия червен и бял конец и се получаваха едни топчета, които доизрязвахме, че „да добият вид“. По-късно, вече в училище, си спомням, че ни разказаха легендата за мартеничката – за Хуба, сестрата на хан Аспарух, за гълъбчето с вързано на крачето бяло конче… И тогава всичко придоби някакъв смисъл в моята детска главица Оооо, помня и онези „дебели” писма, които получавахме от приятели – пликове, пълни с мартенички и пожелания! Дали сега някой изпраща мартенски поздрави по пощата?
– А как се роди читателският клуб! Кое е най-хубавото и кое е най-трудното покрай него?
– Към читателския клуб ни тласна Светла Божилова – библиотекар на читалището в село Труд. Тя ни разказа за фондация „Детски книги” и тяхната награда „Бисерче вълшебно”. Запознах се с идеята – да се насърчи четенето сред децата, да се формират естетически критерии, да се популяризират съвременните книги за деца и юноши, да се стимулира издаването на качествени книги… Разбрах, че тази година стартира инициатива за създаване на читателски клубове „Бисерче Вълшебно”… И така в Световната седмица на четенето стартира нашият клуб. Децата го кръстиха „Мечтатели”.
Не ни е лесно – особено с набавянето на книгите… (Но тук трябва да спомена и инициативата „Пътуващите сандъчета” на Българската библиотечна асоциация.) Абонирахме се за сандъчета с книги, направихме си мини библиотека, разменяме си книги, обсъждаме ги… ЧЕТЕМ
Най-важното е, че децата имат потребност от този контакт с книгата и със словото изобщо!
Децата са жадни за занимания! Но изглеждат самотни и неразбрани. Събирайки се в групи, за да четат, да правят мартенички или дори да почистват парка, се чувстват потребни и по някакъв свой начин реализирани!
– Може ли според вас да се зароди една такава мрежа на занаятите и просветителите, която да бди над традициите?
– Тук правилният глагол според мен е „да се възроди”… Читалищата са такива средища! За жалост, в нашето населено място се мисли много малко за нуждите на децата! Не знам дали е до закон, или до беззаконие! Може много да се говори по темата! Основната ми мисъл е, че средища има – не се „употребяват” правилно!
– Будни ли са децата ни, когато общувате с тях?
– Будни, любознателни, търсещи! През лятото на 2018-а работих с деца-тийнейджъри. Направихме театрално представление по текст на Мая Дългъчева. Сега, в читателския клуб, работя с деца от 1-ви до 4-ти клас. Независимо от разликата във възрастта, установих, че децата са жадни за занимания. Не ми се иска да го казвам, но ми изглеждат самотни и неразбрани. Събирайки се в групи за четене, правене на мартенички, театър или дори за почистване на парка, се чувстват потребни и по някакъв свой начин реализирани Обичам да виждам колко доволни си тръгват от заниманията!
– И накрая три думи за вас самата
– Казвам се Йовка Качева – творец по призвание и душа! Майка на две прекрасни деца… и приятел на много други! Вярвам, че ако възпитаме културни и търсещи човеци, ще ни чакат по-спокойни старини! А най-добрият начин за това е собственият ни пример!
– Благодаря от сърце!
Разговор за книги и мартеници на Краси Проданов
Браво на с. Ръжево Конаре!