Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Ако бяха сирене, щяха да се продават на килограм. Моля, отрежете ми триста грама фентъзи, кило историческа литература и половинка трилъри. Едно пакетче поезия за подправка на деня. Сутрин си поръсвате съзнанието и цял ден ви е поетично. Ако бяха маслини, щяхме да искаме на продавачката зелени или натурални, по-малко солени, с бадеми или с чесън. И при книгите е въпрос на вкус като при маслините, значи. Но на мен нещо не ми е ясен тоя всеобщ вкус. Как може да има хора, които четат еди-какво си, онова там най-продаваемото – как може да има хора, които ядат маргарин или кренвирши от лев и петдесет?! От бедност? За тази ширпотреба ми е мисълта, няма ли как тълпата да надскочи това евтино ниво.
Имаме, да речем, две книги, и двете струват по 15 лева. Как да направим разликата? Как да установим дали едната не е със същинска стойност лев и петдесет за килограм, а другата да е чисто злато?
Стигаме до възпитанието във вкус. То е доста трудно. Ако от малък си научен на вредна храна, навиците трудно се променят, когато порастеш. Почва да ми се фука онзи, който продава тираж от пет хиляди – аз съм писател. А ти, понеже не можеш да продадеш и петстотин, си излишен изобщо на пазара. Така казва писателят. И мечтае някой ден всички онези графомани да изчезнат и по рафтовете да стоят само неговите неща. Диктатура да се установи, никакви такива литературни лиготии, които не съответстват на бестселърския му вкус. Имам доста приятели, които никога не биха си купили книга от първата десетка на най-продаваните. Те са хигиенични хора. Така се получи, че бизнесът завзе всички територии. Добрата поезия и добрата литература бяха маргинализирани. Те не отговарят на вкуса на тълпата. Как да ѝ продам на тази тълпа една добра книга?
Ето това ще се опитам да направя днес. Насам, народе, който разбира, тука се спира. Книгата, която ще ви предложа, си има добър преводач от словашки език, който също така е и писател на български книги и всяка негова книга е получавала литературна награда от уважавано жури. Уточнявам, защото при преводните книги нивото на превода е от ключово значение. Книгата, която искам да ви продам, си има и редактор, който упражнява редакторската си професия от десетки години, а също така е литературен критик и не на последно място добър писател. И качествената редакция е рядкост в съвременното книгоиздаване. При целия този екип от трима творци и оригинален изходен текст няма как да не се получи добра книга, нали така. Но преди да ви кажа заглавието на книгата, ще ви предложа още нещо увлекателно на същата тема, за да ангажирам още повече вниманието ви. А темата е Африка. Животът на хората на „черния континент“, както биха казали футболните коментатори, тези „титани на оригиналната мисъл“.
Сещате ли се? Оттам идват онези, бежанците, и добрите, и лошите. Там са онези политици, от които нашите взимат пример. Колониализмът принципно е един и същ в целия свят. Технологията му, механизмите му са идентични. Дръжте народа в контролирана бедност и назначавайте компрадорски местни управници. И по онези места също живеят хора. Като мен и вас. За техния живот ни разказва в пътеписите си Риан Мансер (Riaan Manser), който обикаля Африка с велосипед цели две години. Изминава 36 500 километра през 34 държави, случват му се безброй приключения, а най-голямото приключение на всеки пътешественик е преоткриването на нещо, заровено дълбоко в собствената душа. Само че без пътешествието то не може да излезе наяве. Добрият пътепис е нещо, с което мога да се забавлявам по всяко време.
Сборникът с разкази „Лечителят“ от Марек Вадас, който преведох от словашки език и който бе редактиран от Владимир Шумелов, е книга, заслужаваща внимание. Тя е за Африка, но не по онзи пътеписен начин, тя носи в себе си душата и духа на Африка, защото в нея звучат гласовете на самите африканци – мъже, жени, деца, звучат наивно и еднозначно – сюрреалистично. Странно и чудесно. Техният свят е необратимо наранен от действията на белия човек, но още е жив, колоритен, вълшебен. Всеки разказ от книгата е различен африкански глас. И ако в началото гласът ви се стори като от друга планета, малко по-късно ще осъзнаете, че всъщност е нормален и човешки. През последните години нашумя скандинавската литература. В тази популярност е замесена и политиката, сигурен съм. Защото любими теми на скандинавските писатели като Ф. Бакман са дискриминацията, малцинствата. „Лечителят“ е далече от тази тенденция, над нея е, като пак говори за съвременни проблеми. „Лечителят“ е с горчиво-кисел привкус, с вкус на каша фуфу и печена на въглени прясна риба. Словакът е добър готвач, искам да кажа.
А „Лечителят“ подсъзнателно е и за оная болест на цялото ни човечество, от която още търсим лек. Марек Вадас с тези разкази може би ни подсеща къде точно да го търсим.
