Ася Михайлова, Хеликон Славейков
„Глад” на Алма Катсу е отличен избор за четене в студена зимна вечер. Ако сте достатъчно смели.
Може би историята е позната: през 1846-а година, преселническа експедиция, включваща семейство Донър, поема към Калифорния в търсене на по-добър живот. Но маршрутът е дълъг и, грешка след грешка, приключението се превръща в отчаяна борба за оцеляване. Истинските събития са достатъчно страшни, а тази книга придава и свръхестествено измерение на глада, който дебне преселниците.
Няколко седмици след потегляне, младо момче изчезва, докато не се появява километри по-късно, оглозгано до гости, но с незасегнато лице. Що за хищник действа така? От този момент опасността е постоянно присъствие. Героите са много, но Алма Катсу ги представя постепенно и изгражда майсторски, така че човек не може да не се вживее и привърже. Дори злодеите се оказват достойни за съчувствие.
Само че преселниците виждат нещата далеч по-просто: вещица, луда, самотник, всеки е ясно определен и когато напрежението се трупа, опасността им диша във вратовете, а рационални отговори липсват, тълпата лесно се обръща срещу най-очевидната жертва. Кое ще бъде по-пагубно в крайна сметка − свръхестественото зло или човешката слабост?