Начало / Критика / „Глад” на Джамал Уариаши е съвременно „Престъпление и наказание”

„Глад” на Джамал Уариаши е съвременно „Престъпление и наказание”

221435_bСтанислава Чуринскиене

Когато автор избере обществено неприемливо явление за тема на романа си, рискува още със самата формулировка да отблъсне по-консервативните си читатели. Не е бил пощаден дори самият Лев Николаевич Толстой, около чиято „Анна Каренина” е била натрупана грамада от критически камъни още в момента на появяването ù. Салтиков-Шчедрин пише за книгата: „Ужасно е дори да си помислиш, че е възможно да градиш цял роман върху едното полово влечение”. Тургенев отива още по-далеч: „Чета „Анна Каренина” на Толстой и намирам в нея доста по-малко, отколкото очаквах… засега е маниерна, дребнотемна и даже – страшно ми е да го кажа! – скучна”.  Това са реакциите на културния елит на тогавашна Русия към драмата на омъжена жена и майка, влюбена в мъж, различен от съпруга ù.

А сега си представете, че темата е … педофилията. Самото чуване на тази дума е в състояние да затвори сърцата и ушите дори на най-изкушените от играта със смели идеи читатели. Холандският писател и психолог Джамал Уариаши поема огромен риск с избора на тази тема за романа си „Глад”, вероятно съзнавайки, че реакциите ще се люшкат между „защитава педофилията” или „прави се на интересен и търси евтина сензация”. Почти неизбежно е читателят да заеме едната от двете позиции и да заподозре автора в суетно експлоатиране на смели/скандални идеи. Но го очаква изненада.

Трудно е да се скицират сюжетът и внушенията на богат и многопластов роман като „Глад”, без да се опростят. Накратко, историята ни представя културния сноб и филантроп по неволя Александър Ласло, чиито родители са бежанци от Унгария. И ето, само в едно изречение, вече има подхлъзване по привидностите – сноб ли е Ласло, само защото е влюбен в Густав Малер; по неволя ли е филантроп, след като макар и захванал се с това уж по случайност, все пак посвещава живота си и цялата си енергия на каузата на гладуващите в Етиопия; бежанци ли са наистина родителите му в пълния смисъл на понятието, при целия икономически и интелектуален разкош, в който е израснал? И, в крайна сметка, педофил ли е, след като е попаднал в затвора именно по такова обвинение от страна на един от етиопските младежи, които е осиновил и довел в Холандия?

Да разплете мистерията се захваща журналистката Орели Линдебом, която е имала 13-месечна връзка с Ласло, 9 години преди той да я потърси с молба да разкаже неговата версия на събитията в биографична книга. Любовната им история е прекъсната именно около и заради обвинението в педофилия, и сякаш за да подведе или подкрепи фантазиите на читателя, Уариаши слага между тях възрастова разлика от цели 25 години. Ласло изглежда попревъртял след прекараното в затвора време, тъй като с и без повод бърза да пробута в монолозите си нещо, което на по-ненюансиран ум би изглеждало като възхвала на педофилията.

Човек би очаквал от обучен психолог по-камерно и статично, насочено към психичната динамика на героите повествование. Изненадващо, авторът разгръща толкова мащабна сцена за участниците в драмата, че тя практически покрива половината свят – Африка, Европа, Америка. Авторът внимателно и сякаш малко разтегнато подрежда сцената, на която да изпъкне логиката на героя му, но и тази на съвременния свят − голяма част от действието се развива в Етиопия, по време на хуманитарната криза от 1984-85 г., и след това. Романът е със структура на фуния, в чиято широка част в началото се завихрят политически и социални идеи, проблемите на първия и третия свят, родителството, партньорството, близостта, сексуалността, цинизмът, идеалите, и още, и още. В тясната, към края, мотивите изкристализират до естествената за човека омраза към спасителя си, непосилното бреме на благодарността, абсурдната екстремност, с която сме се отдалечили от естествената си човешка, инстинктивна природа, репресивната функция на културата.

И така, противоестествена ли е играта „чичо доктор” между деца? А кърменето на публично място? Къде е границата между ежедневната близост и сексуалността? Защо се боим от телесността почти толкова, колкото и от смъртта? В един момент темата за педофилията се оказва димна завеса, хитро хвърлена от автора, зад която са се спотаили важни въпроси за човешката природа и ежедневните репресии, които търпи.

201105182326412040_2198„Глад” е важна книга, съвременно „Престъпление и наказание”, дълбока, неназидателна, ту фриволна, ту тъжна и мечтателна, интелектуална и забавна. И много страшна в епизодите, в които се разкрива океаническата самота на човешкото същество. Огромна грешка би било да бъде четена като апологетика на криминалния ум, каквито интерпретации неизбежно ще получи.

 

Станислава Чуринскиене

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...