Лира Литературно-рекламна Агенция
Когато автор избере обществено неприемливо явление за тема на романа си, рискува още със самата формулировка да отблъсне по-консервативните си читатели. Не е бил пощаден дори самият Лев Николаевич Толстой, около чиято „Анна Каренина” е била натрупана грамада от критически камъни още в момента на появяването ù. Салтиков-Шчедрин пише за книгата: „Ужасно е дори да си помислиш, че е възможно да градиш цял роман върху едното полово влечение”. Тургенев отива още по-далеч: „Чета „Анна Каренина” на Толстой и намирам в нея доста по-малко, отколкото очаквах… засега е маниерна, дребнотемна и даже – страшно ми е да го кажа! – скучна”. Това са реакциите на културния елит на тогавашна Русия към драмата на омъжена жена и майка, влюбена в мъж, различен от съпруга ù.
А сега си представете, че темата е … педофилията. Самото чуване на тази дума е в състояние да затвори сърцата и ушите дори на най-изкушените от играта със смели идеи читатели. Холандският писател и психолог Джамал Уариаши поема огромен риск с избора на тази тема за романа си „Глад”, вероятно съзнавайки, че реакциите ще се люшкат между „защитава педофилията” или „прави се на интересен и търси евтина сензация”. Почти неизбежно е читателят да заеме едната от двете позиции и да заподозре автора в суетно експлоатиране на смели/скандални идеи. Но го очаква изненада.
Трудно е да се скицират сюжетът и внушенията на богат и многопластов роман като „Глад”, без да се опростят. Накратко, историята ни представя културния сноб и филантроп по неволя Александър Ласло, чиито родители са бежанци от Унгария. И ето, само в едно изречение, вече има подхлъзване по привидностите – сноб ли е Ласло, само защото е влюбен в Густав Малер; по неволя ли е филантроп, след като макар и захванал се с това уж по случайност, все пак посвещава живота си и цялата си енергия на каузата на гладуващите в Етиопия; бежанци ли са наистина родителите му в пълния смисъл на понятието, при целия икономически и интелектуален разкош, в който е израснал? И, в крайна сметка, педофил ли е, след като е попаднал в затвора именно по такова обвинение от страна на един от етиопските младежи, които е осиновил и довел в Холандия?
Да разплете мистерията се захваща журналистката Орели Линдебом, която е имала 13-месечна връзка с Ласло, 9 години преди той да я потърси с молба да разкаже неговата версия на събитията в биографична книга. Любовната им история е прекъсната именно около и заради обвинението в педофилия, и сякаш за да подведе или подкрепи фантазиите на читателя, Уариаши слага между тях възрастова разлика от цели 25 години. Ласло изглежда попревъртял след прекараното в затвора време, тъй като с и без повод бърза да пробута в монолозите си нещо, което на по-ненюансиран ум би изглеждало като възхвала на педофилията.
Човек би очаквал от обучен психолог по-камерно и статично, насочено към психичната динамика на героите повествование. Изненадващо, авторът разгръща толкова мащабна сцена за участниците в драмата, че тя практически покрива половината свят – Африка, Европа, Америка. Авторът внимателно и сякаш малко разтегнато подрежда сцената, на която да изпъкне логиката на героя му, но и тази на съвременния свят − голяма част от действието се развива в Етиопия, по време на хуманитарната криза от 1984-85 г., и след това. Романът е със структура на фуния, в чиято широка част в началото се завихрят политически и социални идеи, проблемите на първия и третия свят, родителството, партньорството, близостта, сексуалността, цинизмът, идеалите, и още, и още. В тясната, към края, мотивите изкристализират до естествената за човека омраза към спасителя си, непосилното бреме на благодарността, абсурдната екстремност, с която сме се отдалечили от естествената си човешка, инстинктивна природа, репресивната функция на културата.
И така, противоестествена ли е играта „чичо доктор” между деца? А кърменето на публично място? Къде е границата между ежедневната близост и сексуалността? Защо се боим от телесността почти толкова, колкото и от смъртта? В един момент темата за педофилията се оказва димна завеса, хитро хвърлена от автора, зад която са се спотаили важни въпроси за човешката природа и ежедневните репресии, които търпи.
„Глад” е важна книга, съвременно „Престъпление и наказание”, дълбока, неназидателна, ту фриволна, ту тъжна и мечтателна, интелектуална и забавна. И много страшна в епизодите, в които се разкрива океаническата самота на човешкото същество. Огромна грешка би било да бъде четена като апологетика на криминалния ум, каквито интерпретации неизбежно ще получи.
Станислава Чуринскиене
