Повестта „Коледна песен“ е публикувана за първи път на 19 декември 1943 г. Произведението е едно от най-разпознаваемите в творчеството на големия английски писател. Главният му герой, старият скъперник Ебенизър Скрудж, се интересува единствено от парите си. В нощта срещу Коледа го посещава духът на бившия му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават духовете на миналите, настоящите и бъдещите Коледи. Скрудж вижда своето минало, настояще и отношението му към света се променя.
Между 1843 г. и 1848 г. Дикенс публикува пет повести, специално посветени на Коледа: „Коледна песен в проза“ (1843 г.), „Камбаните“ (1844 г.), „Щурецът на огнището“ (1845 г.), „Битката за живота“ (1846 г.) и „Преследваният човек“ (1848 г.). И петте творби съставят сборник, наречен „Коледни песни“. На български са преведени всички творби без „Преследваният човек“.
Дикенс е смятал, че една история, показваща бедността и социалната несправедливост, ще има много по-голямо въздействие, отколкото полемичен памфлет или есе.
За написването на коледните си повести той черпи вдъхновение от собственото си детство, което е било тежко и унизително. А за образа на Ебенизър Скрудж писателят се е повлиял от този на баща си.