Елхи от книги израснаха в „Хеликон“

20.11.2023 Откъси, Читателски дневник

Греят в зелено със златна звезда

Книжарниците се преобразяват преди Коледа – и се превръщат във вълшебни места, на които сякаш на всяка крачка дебне магията.

Доказателство е „Хеликон“, който посреща посетителите си вече с предпразнично настроение. В книжарници от веригата израснаха специални елхи – от новото издание на любима коледна класика. „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс грее в елхово зелено с превода на Нели Доспевска. Пък и украсата така е хем екологична, хем пълни с един поглед очите и сърцето.

А Скрудж, Тим и призраците от страниците на популярната творба отново оживяват, разпространявайки вечното послание на своя създател. Хуманист по убеждение, писателят изпраща и към нас едно много силно послание… Да сме добри хора, каквото и да ни се случва в живота.

Историята на Дикенс излиза през 1843-а, но и до днес се чете с удоволствие от малки и големи. Постепенно тя се превърна в един от неувяхващите символи на празника. На български е преведена за първи път само 16 години след написването си. Преводът на Нели Доспевска, в който излиза и новото издание, пък е сигурно най-популярният и успешният.

„Коледна песен“ има и безброй екранизации и интерпретации. През годините в ролите на популярните герои от книгата се превъплъщават Майкъл Кейн, Джим Кери, Гари Олдман, Матю Макконъхи

Ето и няколко цитата от книгата, които сгряват също като коледните елхи в „Хеликон“:

„За него винаги казваха, че ако изобщо някой знае да чества Коледа както подобава, това е именно той. Дано това може с право да се каже за нас, за всички нас! И така, както забеляза Мъничкия Тим, нека господ благослови всички ни!”
„Но скоро камбаните призоваха добрите хора в черкви и параклиси и ето, те надойдоха, вървейки на тълпи по улиците с най-хубавите си дрехи и с най-веселите си лица.“
„Ти ли трябва да решаваш кои хора да живеят и кои да умрат? Може би пък в божиите очи ти имаш по-малко стойност и по-малко ти подобава да живееш, отколкото милиони хора, подобни на детето на този бедняк. О, господи!“
„Призракът заставаше пред легла на болни и те се развеселяваха; в чужди земи, и те изглеждаха близки; край борещи се с живота хора, и те се изпълваха с търпение, обладани от нараснали надежди; край беднотия, и тя се превръщаше в богатство.“
„Това момче е Невежеството. Това момиче е Бедността. Пази се и от двете и от всички подобни на тях, но най-вече се пази от момчето, защото на челото му виждам печата на Ориста, освен ако той бъде изличен. Отречи го!“
„Защото е хубаво понякога да ставаш дете и какво по-подходящо време за това от Коледа, когато онзи, от когото е произлязла, самият той е бил дете.“