Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Действително има хора, които променят другите. Те дори не са си го поставяли за цел да го правят, не са мечтаели да бъдат влиятелни, не са имали амбициите да въздействат толкова силно и да променят съдбите на близки, познати и ученици. И няма нужда да чакаме 1 ноември или 24 май, за да си спомняме за тях. Просто защото си ги припомняме много по-често от два пъти в годината. Влиянието им няма как да бъде измерено. Минали са по пътя си, отишли са си от този свят, но са ни предали нещо, което и ние имаме шанс да предадем нататък. Щафетата върви така от хилядолетия, убеден съм.
Вчера имахме учителски съвет. Това събрание обикновено протича скучно, досадно и носи всички белези на комунистическата образователна система. Нищо особено не се случи, както винаги. Кои ученици трябва да бъдат наказани, с какво трябва да бъдат наказани, моля, колеги, гласувайте. Присъствал съм на десетки подобни неизбежни формалности. За да издържа, без да ми проличи отегчението, си мисля някакви странични неща, припомням си събития, личности, обмислям миналото и се опитвам да го приложа към настоящето. Преди години един бандит от единайсети клас се бе обадил по телефона да съобщи, че в училището е заложена бомба. Телефонен тероризъм, откъдето и да го погледнеш. Не му преподавах на момчето, но се познавахме, имахме добри отношения.
Почна се обсъждането и осъждането на неговото поведение, успех, заваляха предложения за наказания. Можете да се досетите, че имаше група по-възрастни и консервативни учителки, които настояваха да бъде незабавно преместен в друго училище. Едно време нас ни „изключваха“ за тежки провинения, сега обаче трябва да внимаваме в думите, езикът стана чуплив и не върви да „изключваме“ някого, отдавна няма скала за измерване на „поведението“ − примерно, добро, задоволително. И не ми е жал, че няма, много ясно. Дори напротив, аз съм за свобода и за по-малко рестрикции. Примерно, някой ученик е много гладен. Че как ще ме чуе той мен какво му казвам, ако е наченал баничката в междучасието, сега половинката от нея изстива под чина, а той, завалията, само преглъща слюнки на едро? В пирамидата на потребностите на Маслоу на най-ниското ниво, без което не може да се надгради по-високото, са сънят, водата и храната. Затова не се сърдя и не вдигам гири, ако някое диване преживя в час. Ами да преживя, ще се наплюска накрая и ще ми обърне внимание и на мен. Ще се изкачи на по-високия етаж в пирамидата, където са познанието и общуването. Това е биологичен факт, някой да го оспори?
Да ви доразкажа за телефонния терорист. Не беше лошо дете, не можем да слагаме под общ знаменател всички, които престъпват правилата и законите. Така правят в някои други общества. Лепят етикета и той си стои залепен на челото на човека, докато не пропадне съвсем и не бъде убеден докрай, че е негодник, некадърник и нещастник. Застъпих се за него, казах няколко думи на съвета в негова защита. И навих 51 процента от присъстващите да гласуваме да остане в училище. Много по-късно си дадох сметка, че за това решение бе виновен не някой друг, а един мой учител от техникума. Сергей Драмански си отиде от този свят млад, имаше проблеми със сърцето. Бе слаб, умен, сериозен, държеше се с нас като с равни. Говореше ни като на възрастни, без снизхождение, без надменност. И главно − спокойно. И ние, които бяхме подивели до безумие през онази анархистична и хаотична 1990, ние, глупавите пубери с регистрации в полицията, в неговите часове седяхме притихнали и го слушахме. С отворени очи и сърца. Всички. И най-големите нехранимайковци. Той знаеше как да стигне до нас. Не си спомням нищо конкретно от часовете по философия, само онази история на Платон със сенките на предметите в пещерата ми е останала. Но присъствието на Серго не мога да забравя. Това прави учителя, това го изгражда в съзнанието на учениците, поведението му, присъствието му. Трябва да има скала за измерване на поведението на даскалите – добро, задоволително… или някакво по-неприятно.
А за кефа на продуцентите 
да добавим и малко линкове към разни яки образователно-педагогически четива: Монтесори, Загвоздкин, Йеспер Юл.
