Лира Литературно-рекламна Агенция
На пазара е нова книга на Виктор Суворов – „СПЕЦНАЗ“ (изд. „Факел експрес“).
За първи път документалното изследване със заглавие СПЕЦНАЗ излиза във Великобритания през 1987 г. Заради пазения в дълбока тайна термин и частите със специално предназначение (СпН), чието съществуване Главно разузнавателно управление отказва да признае, нито едно издателство не се осмелява да го публикува в оригинал. В бившия СССР книгата се разпространява нелегално в превод от английски. Едва днес тя вижда бял свят и в Русия на руски – но вече основно преработена и допълнена от автора.
В българското издание, което „Факел експрес“ пуска от печат непосредствено преди руското, читателят ще намери своеобразно продължение на знаменитите книги на Виктор Суворов „Аквариумът“ (1997) и „Основи на шпионажа“ (2016). „Своеобразно“, защото ще научи някои нови, потресаващи подробности не само за методите на работа на най-могъщото военно разузнаване в света, но и за превъплъщенията на вездесъщия Спецназ в Путинова Русия.
И не само в нея.
Авторът е завършил Киевското висше общовойсково командно училище, което е подготвяло офицери за съветското военно разузнаване, и е работил и на трите равнища на разузнаването – тактическо, оперативно и стратегическо.
В 66-а гвардейска учебна мотострелкова дивизия на Прикарпатския военен окръг Владимир Резун две години подготвя сержанти в тактическото разузнаване за ротите за дълбочинно разузнаване, които взаимодействат с частите на СпН, минават през същата подготовка, разполагат със същото оръжие и използват същата тактика.
След това Резун служи в Разузнавателния отдел на щаба на Приволжкия военен окръг, където проверява бойната подготовка на 808-а отделна рота на СпН. За да изпълнява тази задача, е било необходимо не само да познава тактиката и въоръжението на частите на СпН, но и да участва заедно с разузнавателно-диверсионните групи в ученията и тренировките им: скокове с парашут и безкрайно дълги и изтощителни преходи в дъжд и сняг, в студ и пек.
Вече под дипломатическо прикритие в резидентурата на ГРУ, авторът обикаля нощем какви ли не местности, за да набележи местата за тайници и за десант на разузнавателно-диверсионните групи, да определи маршрути към обектите с особена важност и пътищата за изтегляне, да издирва и вербува агентура на СпН.
Тази книга е уникален отчет – и начин да разберете с подробности службата в частите на СпН отвътре; тя е откровен разказ за елита на съветските Въоръжени сили, пълен с шокиращи подробности – за бойците, които в тила на врага трябва да убиват ранените си другари, бойците, които внезапно се появяват там, където изобщо не ги чакат, изпълняват си задачата и изчезват, бойците, които са способни да парализират живота на цяла държава.
И които са готови да жертват живота си, за да изпълнят поставената им бойна задача.
Преводът от руски е на Иван Тотоманов.
ОТКЪС
Между два урагана
1
Комунизмът трябва да се разпространи по целия свят. Ако разпространяването му се бави, комунизмът линее, ако спира – комунизмът умира.
Маркс и Енгелс, основоположниците на световния комунизъм, не играят на дребно. Посягат от раз на целия свят още през 1848 година.
Руските комунисти, като верни ученици на Маркс и Енгелс, правят същото.
Още от първия миг, когато завземат властта в Петроград, вождовете на комунистите си поставят за цел да покорят не само Русия, но и целия свят. Тези им настроения са ясно изразени от Александър Блок в поемата „Дванадесетте“:Ний за скръб на буржоата
ще запалиме земята…*Това е написано през януари 1918 година. Никой още не е нападнал комунистите, обаче те си мечтаят само за едно – как ще запалят земята.
Преди обаче да завладеят целия свят, се налага да покорят собствения си народ. Покоряването на собствената им страна води до жестоката Гражданска война, която бушува на необятните територии от Варшава до Владивосток и от Котлас и Архангелск до Севастопол и Ташкент.
Това е маневрена война без постоянен стабилен фронт, война с огромен брой най-различни участници, с цял куп най-различни армии, независими дивизии, полкове, отряди и банди. Това е партизанска война и по дух, и по съдържание. Армиите се образуват от различни разпокъсани отряди, а в случай на разгром отново се разпадат на по-големи и по-малки воински формирования и продължават да воюват ту на фронтовете, ту в тила на многобройните и всевъзможни врагове. През онези години действат червени, бели, зелени и един дявол знае още какви партизани.
В момента ни интересува не партизанската война изобщо, а само бойните действия на отрядите на редовната Червена армия, създадени специално за действия в тила на противника. Такива подразделения съществуват в различните дивизии, в полевите армии и във фронтовете. Не са били известни като Спецназ, но същността не е в името им. По духа, по характера на изпълняваните задачи, по тактиката на действията си те са били същински Спецназ.
Фрунзе не е единственият, който оценява важността на прилагането на редовни подразделения в тила на врага. Другарите Троцки, Сталин и Ворошилов също подкрепят тази стратегия и широкото ѝ използване.2
Краят на Гражданската война изобщо не означава край на тайната война, започната от комунистите срещу съседните държави. Напротив, борбата срещу съседите се засилва, понеже след края на Гражданската война се освобождават необходимите ресурси.
Щом успее да потисне съпротивата на някой народ в собствената си страна,Червената армия с бой стига до границите на съседните държави и нивото на подривната дейност срещу съседите нараства.
През цялата история на Съветския съюз тайната полиция ЧК–ГБ и Червената (Съветската) армия имат свои собствени разузнавателни и диверсионни структури, които действат независимо едни от други. От това ефективността на работата се повишава рязко, понеже конкуренцията е полезна навсякъде – и най-вече в шпионско-терористичната дейност.
На територията на Финландия червените терористи действат до края на 1921 година.
Официално войната с Полша свършва през 1920 година, но съветски „партизански отряди“, комплектувани от главорези от военното разузнаване и тайната полиция, още шест години продължават да убиват хора в името на световната революция. Действат активно до октомври 1926 година, като тероризират населението и се опитват да докарат нещата до гражданска война.
Държавите, които нямат общи граници със Съветския съюз, също не са защитени от действията на съветските диверсанти.
През ноември 1923 година съветските другари подготвят комунистически преврат в Германия. Сред нелегално пристигналите в Германия видни комунистически вождове е Йосиф Уншлихт, който на 28 август 1923 година става член на Революционния военен съвет на СССР.„На Уншлихт беше възложено организирането на отряди за въоръжено въстание с цел преврат, набирането им и снабдяването им с оръжие. Пак той имаше задължението да организира германска ЧК с цел избиване на буржоазията и на противниците на революцията след преврата.“
(Бажанов Б. Воспоминания бывшего секретаря Сталина. с. 67.)„В Германия работехме по организирането на военни комунистически формирования за бъдещата германска Червена армия… Москва реши този път да обмисли всичко до най-малката подробност и тайно изпрати в Германия най-добрите си хора – Бухарин, Макс Левине, един от лидерите на Баварската съветска диктатура, която просъществува само четири седмици, Пятаков, унгарски и български агенти на Коминтерна и самия Радек. Ние, командирите от Червената армия, в Германия продължавахме обучението на войските. Провеждахме тайни нощни маневри близо до Солинген в Рейнска област, като в тях понякога участваха по няколко хиляди работници… Докато се подготвяха за революцията, германските комунисти създаваха така наречените „групи Т“ – малки терористични групи с цел деморализация на райхсвера и полицейските сили с помощта на серия покушения… В продължение на няколко седмици тези групи нанасяха бързи и ефективни удари в различни части на Германия, като целите им бяха полицейски началници и други противници на делото на комунизма.“
(Кривицкий В. Я был агентом Сталина. М.: Современник, 1996. с. 50–51.)След Гражданската война в състава на всяка стрелкова дивизия се сформира взвод диверсанти – 39 бойци и командири. С цел нещата да не се наричат с имената им, във всички документи тези взводове се водят сапьорно-маскировъчни. Разполагат се в съседство със сапьорните батальони на дивизиите, все едно са част от тях. Но така мислят само наивниците. Всъщност всеки такъв взвод се подчинява не на командира на сапьорния батальон, а на началника на разузнаването на дивизията.
Основното предназначение на тези взводове е да нападат щабовете и свързочните възли на противника, да извършват диверсии по железопътни линии и шосета, да дезорганизират вражеския тил. Границата или фронтовата линия се минава пеша.* Превод Гео Милев. – Б. пр.
