Начало / Автори / Херман Хесе: „Младостта си отива ведно с егоизма, старостта идва с живота за другите.“

Херман Хесе: „Младостта си отива ведно с егоизма, старостта идва с живота за другите.“

Ã

Боготворен от едни и забраняван от други, със сложен личен живот, но с ясна мисъл, преди 56 години си отива големият немско-швейцарски писател Херман Хесе. Роден на 2 юли 1877 г. в град Калв, Швабия, в семейство на християнски мисионери, в младостта си той прави опит да се самоубие. Преминава през няколко лечебни заведения и образователни институции и влиза в тежък конфликт с родителите си. Работи като чирак в книжарници и във фабрика за часовници. Работата му е да подрежда, опакова и архивира книгите и обикновено прекарва почивните си дни сред тях.

През 1896 г. в едно виенско издание се появява първото му публикувано стихотворение. Издава стихосбирка и сборник с разкази, които нямат успех. След излизането на романа му „Петер Каменцинд“ през 1904 г. обаче, до края на живота си, се издържа като писател. Най-известните му книги са „Демиан“, „Сидхарта“, „Степният вълк“ и „Игра на стъклени перли“. През 1946 г.  получава Нобеловата награда за литература. Умира на 9 август през 1962 г. в Монтаньола, където е прекарал голяма част от живота си.

zx860y484_1844087

Любовта може да бъде измолена, купена, да се получи като дар, да се намери на улицата, но не може да се вземе насила.

Историята на света е безкраен, бездарен и отегчителен отчет за насилието, извършвано от силните над слабите.

Ние можем да се разберем един с друг, но да обясни човек може само себе си.

Ако обичате някой писател, не пропускайте възможността да прочетете неговите писма и дневници, с всеки ред, излязъл изпод перото му, това ще ви позволи по-добре, по-дълбоко да разберете човека и приятеля, с когото вече сте се запознали благодарение на книгите му.

Мразейки някого, ти мразиш в него нещо от онова, което го има и в теб самия. Това, което го няма в нас, не ни вълнува.

Човек предпочита да пострада и външно да се покае, вместо да се промени в душата си.

Малцина знаят, че душата разцъфва само тогава, когато се разкрива и се жертва.

Съчиняването на лоши стихотворения прави човека много по-щастлив, отколкото четенето на най-прекрасната поезия.

Не съществува друга реалност, освен тази в нас самите.

Съперниците често пъти се нуждаят един от друг повече, отколкото приятелите… без вятър мелницата не работи.

На безопасен път изпращат само слабите.

Любовта съществува не за да ни направи щастливи. Мисля, че тя е създадена, за да ни покаже колко сме силни в страданието и търпението.

Знанието може да се предаде на другите, мъдростта – никога. Нея можеш да я откриеш, с нея можеш да живееш, можеш да я превърнеш в свой попътен вятър, с нея можеш да твориш чудеса, но да я облечеш в думи, да научиш някого на нея е невъзможно.

Като цяло, човек има свободата единствено да избере своята зависимост.

Колкото по-силно можем да обичаме и да се отдаваме на другите, толкова по-голям е смисълът на живота ни.

Повечето хора приличат на падащи листа, те се носят из въздуха, кръжат, но накрая падат на земята. Другите – те не са много – са като звездите, те се движат по определен път, никакъв вятър не може да ги отмести оттам, те носят вътре в себе си своя път и закон.

Ти твърде много търсиш; и заради прекаленото търсене не успяваш да намериш.

Не бива да се говори лошо за животните. Разбира се, те често пъти са страшни, но все пак са много по-истински от хората.

Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм.

Бог ни изпраща отчаянието не за да ни убие, Той ни го праща, за да събуди в нас нов живот.

В това е смисълът на нашето пребиваване на земята: да мислим и да търсим, и да се вслушваме в далечните изчезнали звуци, защото отвъд тях е нашата истинска родина.

Всеки човек смята, че страданията, които са му се случили на него, са най-големите.

Вгледай се в човека достатъчно внимателно, и ще научиш за него повече, отколкото той сам за себе си.

Има ли смисъл в живота? Ако има, тогава защо, когато се ражда, детето плаче, а не се смее?

Любовта, според мен е най-важното нещо на света. Да го опознаеш, да го обясниш, да го презираш – всичко това оставям на великите мислители. За мен е важно само едно – да се науча да обичам света, да не го презирам, да не мразя него и себе си, а да гледам на него, на себе си и на всички същества с любов, възторг и уважение.

По повод на всяка истина може да се изрече нещо напълно противоположно и то ще е също толкова вярно.

Прочетете още

Hermann_Hesse_1927_Photo_Gret_Widmann

Херман Хесе: Винаги питай, винаги се съмнявай

Днес, 2 юли, се навършват 138 години от рождението на германския писател Херман Хесе. Известни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *