Лира Литературно-рекламна Агенция
Автор – майстор на историческите мистерии, се появява на българския книжен пазар. Рис Боуен има зад гърба си над 30 романа, като за тях е отличена с 14 литературни награди, сред които Agatha Award и Anthony Awards.
Първият неин роман, който излиза у нас, е „Писмо до Тоскана“ (изд. „Кръгозор“) – история за любов, предателство и дълбоко заровени тайни, развиваща се в два исторически плана. Откъс от романа можете да прочетете в рубриките ни „България“ и „Откъси“.
Как Ви хрумна идеята за романа „Писмо до Тоскана“?
Имах нуждата да предизвикам себе си да напиша две паралелни истории, развиващи се в две времеви линии. Избрах Тоскана, защото много обичам това място. Била съм там доста пъти през живота си, включително и преди две години, когато бях помолена да водя курс за творческо писане.
Идеята за Втората световна война дойде, след като прочетох статия за английски пилот, скочил от самолета си точно преди да се разбие в Тоскана.
Всички тези парченца се наместиха добре в една история.
Едната сюжетна линия в книгата е за Италия, окупирана от немците. Защо избрахте точно този интересен период от историята?
Бях заинтригувана от този момента от Втората световна война, когато Италия от съюзник на Германия се превръща в противник. Немците са извършвали зверства, включително и разстрел на цели села. Втората световна война е последният път, в който сме имали ясна представа кое е лошо и кое е добро. Мисля, че е важно да го помним и да разбираме през какво са минали хората.
Избрах този период, защото исках да покажа огромния риск, който София поема, помагайки на британски пилот. Застрашава себе си, детето си и селото си. Въпреки че е било в края на войната, немците са били изключително жестоки. Надявам се, че успях да покажа различните нюанси на войната. Имало е хора, които са правели това, което се е налагало, хора, които са действали удивително храбро, както и хора, които само са трупали власт и пари.
Коя е основната тема, която засягате в романа „Писмо до Тоскана“?
Освен темата за това как различните хора постъпват различно по време на война или в екстремни ситуации, друга основна тема в романа е важната роля на храната като средство за оцеляване и изцеление. София опазва Хюго жив, като му носи храна, жертвайки количествата запаси, нужни на семейството ù да оцелее. В другата сюжетна линия − през 1973 г., Джоана се намира в трудна ситуация, но получава помощ от семейство, което я храни и я учи да приготвя италианска храна.
Тоскана има важна роля – тя е още един герой в книгата.
Определено. Избрах Сан Салваторе, защото има свой собствен дух с високите си каменни стени и тесните си улички. Паола Росини – жената, при която Джоана отсяда, e класическата италианска майка, която иска да нахрани хората. Докато правех проучването си за романа, минах през централния площад и опитах от виното им. Също открих, че има една основна преса за маслини. Случваше се местните да дават рушвети, за да могат да я ползват през по-удобно за тях време от деня. Фестивалът, който описах в книгата, се провеждаше последния път, когато бях там. Представляваше процесия с музиканти и хора, носещи знамена с религиозни и фолклорни мотиви. Що се отнася до земетресенията, за които писах, те могат да бъдат опустошителни. Представям си какво ще се случи, ако всички тези каменни къщи паднат.
