На фокус
Начало / Критика / „Гучи. В името на моя баща“ – с любов и нежност за „Микеланджело на търговията“

„Гучи. В името на моя баща“ – с любов и нежност за „Микеланджело на търговията“

Елица Матеева

Тя е незаконната дъщеря на Алдо Гучи, създателят на „Гучи“ – задължителна модна марка на холивудските звезди и кралски величия. Тя е Патриция, описала своята първа среща със света така: „ Появила съм се на този свят, ритайки и пищейки, с помощта на форцепс. Било е девет двайсет и пет вечерта, на първи март. Тежала съм три килограма и двеста грама и според мама съм била „само ръце, крака и голяма уста.“ Баща ми щастливо ме огледал в отделението за новородени, а после нахлул при майка ми с широка усмивка.“ Алдо нарекъл малкото човече „красавица“ – бил на седмото небе от радост, а красавицата зачервена от ярост в знак на възмущение, че се е родила, не спирала да реве.

213281_bПатриция Гучи разказва в своята книга „Гучи. В името на моя баща“ с любов и нежност за строгия, отдаден на работата, но и на семейството си родител Алдо. Благодарение на издателство „Premium books“ българският читател се потапя в свят изпълнен с интриги, неочаквани развръзки, любов и предателство. Свят, в който модата е философия, а търговията – диагноза.

Дълго време е било необходимо на Бруна-майката на Патриция, за да отвори сърцето си в един откровен разговор с дъщеря си, да й предостави писмата, които Алдо й е изпращал още в онзи митичен миг, щом видял младата продавачка в първия си магазин в Рим. Бруна е 30 години по-млада от Алдо, съзнавала е сложното време и изпитанията, които предстоят във връзката им, защото да си втора жена, да си любовницата на един преуспял мъж с големи синове и установени обществени позиици, в Италия през 60-те години на едно отлетяло столетие е повече от предизвикателство. Било  страдание, грях, трудна карма. Но Бруна се справила за „отличен“.

Фамилията Гучи не разбира за новороденото момиченце, Алдо Гучи тайно изпраща Бруна в Лондон, където тя ражда и по същия тайнствен начин, за да избегне скандала връща своята любима с прекрасната малка „красавица“ в Рим.

„Микеланджело на търговията“, както го наричали в медиите изградил страхотна империя от магазини в Италия, Ню Йорк, Токио и пр. „Гучи“ не било просто поредното модно увлечение, а марка символ на качество, естетика и висок италиански артистизъм.

Бруна е интересна жена. Красива, интелигентна, но и много затворена в себе си. През различни периоди от нелекото си битие тя имала своите депресии, лекувала се и се отдава на вярата в Бог, за да успее да превъзмогне отровните светлини на папараците, негативната енергия на другото, първото семейство на Алдо. Синовете на Алдо получават от своя грижовен баща акции и дялово участие в империята „Гучи“ и може би това е най-голямата грешка на стратега – любящ родител, защото първородните синове са причината за разпада на „Гучи“, за краха в края на 80-те и дори за онова, което Алдо ще трябва да преживее на стари години – престой в американски затвор.

„Той беше мъж с много лица, но в мига, когато пристъпваше прага ми, свялаше всичките си маски.“ – признава Бруна, докато се завръща в спомените си за мъжа, който постоянно повтарял: „дължа ти всичко-никога не съм познавал друга като теб!“ И наистина Бруна е единствената жена, която стои зад Алдо както се казва в брачната клетва, макар че, за да я промълвят и я легализират с подписите е повече от изпитание.

Книгата на Патриця Гучи е достоен материал за екранизация! Най-малко италианската филмова индустрия дължи този знак на почит и преклонение към човека, който е сред великите мъже, променили лицето на световната мода.fashion-heiress-patricia-gucci-d-480x264

На 30 ноември 1981 г., 25 години след първата им среща Алдо и Бруна сключват брак в Ингълсайд Ин – преустроена хасиенда в подножието на планините Сан Хасинто. „Папа изглеждаше толкова красив в морскосиния си костюм с бледожълто цвете на ревера. Не бях го виждала никога по-щастлив, а радостта му беше заразителна. Мама се усмихваше скромно, облечена в красивата си рокля, и изглеждаше забележително спокойна.Взаимната любов, която се излъчваше от тях ме порази.“ Съдбата им е да са заедно, винаги, да се обичат до безнадеждност, защото си принадлежат.

„Любовта е тема, по която се чувствам повече от квалифицирана, за да я коментирам. Може би съм била лишавана от нея като дете, но след всичко, което преживях, сега се имам нещо като експерт“ – пише Патриция. В младежките си години и тя има своите сълзи и разочарования, когато е искала да се занимава с актьорско майсторство. По-късно след като се включва в екипа на „Гучи“, Патриция показва своя усет към визуализирането на марката „Гучи“. Тя научава тайните на витрините и стоките, които трябва да пленят погледа, показва добър нюх в общуването с медиите и презентацията на нови линии. Нейната прекрасна външност се превръща в „бляскав актив“ за младежката публика на „Гучи“ и за разлика от своите батковци никога не претендира за ръковдство, смяна на курса или пък продажба на акции. Патриция е сякаш от друга планета, земна, лишена от агресията на търговеца, проницателна и деликатна. „Момичето на Гучи“, „най-желаното момиче за женитба в света“ според модната секция на „Ню Йорк Таймс“ се оказва най-благодарният наследник. До последния ден на Алдо, подобно на майка си, а понякога дори по-последователно Патриция е опора на баща си.

„На 19 февруари 1990 г., точно месец след като бе починал и само на две врати от стаята, в която бе издъхнал, се роди дъщеря ми Виктория. По силата на някакво свръхестествено съвпадение сестрата, която се грижеше за бебето и мен, беше същата, която бе склопила очите на баща ми“ – си спомня Патриция. Втората й дъщеря Виктория е с деликатно телосложение – слаба и нервна, изискваща повече грижи от първото момиченце на Патриция (Александра). „Сега имах две деца, за които да се грижа, бракът ми още беше в криза и разполагах с безброй разнищени краища, които да сплета, без да споменавам майка си, чиято мъка се беше развила до пълна истерия.“ Но Алдо продължава да посещава в сънищата Бруна. И това е най-силната й утеха.

Алдо Гучи посочва в завещанието си Патриция за „единствена и пълна наследница“, синовете му приживе получават акции и предвиденото от закона, в прощалното писмо на Алдо, прочетено от нотариуса пред всичките му наследници, родителят осъжда „злонамереността и унижението“ на всеки, който го е предал и великодушно прощава с пожеланието семейството му да намери „ хармония, разбирателство и взаична обич в негова памет“.

„Баща ми искаше животът ми да е изпълнен с благодарност и радост. И с негова помощ осъзнах, че е станало точно така.“

Неповторимият Алдо Гучи, нарича Патриция „дар от Господ“, вероятно е бил прав, защото в книгата си, а и с поведението си малкото момиче доказва, че независимо от произхода, независимо от социалния статус, честният човек създава сам биографията си и винаги трябва да бъде „за пример“ като Бруна – вярна спътница в живота, духовната сила, помогнала на Алдо да преодолее всички препятствия. Скромна, но заслужаваща възхищение.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия. Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

211919_b

Някои от най-тежките предизвикателства не са на бойното поле, а вътре в нас

През 80-те години на 19 век Виена е модерната столица на Европа. Именно в този …