Лира Литературно-рекламна Агенция
На 2 юли се навършиха 141 години от рождението на носителя на Нобелова награда за литература Херман Хесе. По този повод сайтът BrainPickings публикува текст, представящ гледната точка на обичания класик за четенето.
Едва ли друг човек е описал по-точно магията на думите от Херман Хесе в есето му „Магията на буквите“, писано през 1930 г. Там можем да прочетем:
„Сред всички светове, които човек не получава даром, а създава със собствените си умствени сили, този на книгите е най-великият. Без буквите, без писането на книги няма история, няма хуманност. И ако някой иска да затвори в малко пространство, в една къща или дори в една стая, историята на човешкия дух, няма как да го постигне, освен като го събере в книги“.
Въпросът за книгите и значението им за нас е крайъгълен. За Кафка те са „брадвата, разсичаща леда на морето в нас“. За Карл Саган те са „доказателство, че хората да способни да творят магия“. Приближавайки се до Галилео Галилей, който смята, че четенето е вид човешка супер сила, Хесе разсъждава и над историческата роля на писания текст: „Назоваването и описването са изначално магически действия, магическо взаимодействие с природата, а писателската дарба винаги е била приемана като дадена свише. Някога писането и четенето са били свещени и запазени само за отбрана част от обществото. Днес очевидно всичко е съвсем различно. Днес светът на писането и интелекта е отворен за всички. Днес да можеш да четеш и пишеш означава малко повече от това да дишаш. Писането и книгите вече са лишени от специалните си сили, от магията. От демократична гледна точка това е прогрес, от друга гледна точка, обаче, това е обезценяване, вулгаризация на духа“.
В есето си, писано преди почти век, Хесе твърди, че новите медии радио и кино не заплашват книгите, защото те са много по-ценни за човешкия живот: „Не бива да се страхуваме за книгите. Колкото повече нуждата от забавления и образование е задоволявана чрез други средства, толкова повече книгите ще си връщат достойнството и авторитета. Всеки прогрес рано или късно ще признае, че писането, книгите носят в себе си безсмъртие“.
Според Хесе тази незаменимост на книгите се дължи на магичния им характер: „Законите на духовността се променят толкова малко, колкото и природните. В действителност нищо в света на духовното не се е променило, откакто Лутер преведе Библията и Гутенберг изобрети печатната преса. Магията е все още там“.
