Начало / Интервюта / „Елинор Олифант си е супер“ получи приза „Книга на годината“

„Елинор Олифант си е супер“ получи приза „Книга на годината“

1000Дебютният роман на Гейл Хъниман „Елинор Олифант си е супер“ получи приза „Книга на годината“  от Британските книжни награди. Според журито книгата е „изключително забавна“, „литературна и достъпна за всички“ и „отлично балансира смешното със сериозното“. Романът спечели и „Дебют на годината“ за 2017-а.

Ето част от отзивите за книгата:

  • Елинор Олифант е свеж и уникален образ – забавна, трогателна и непредвидима. Нейното пътуване отвъд тъмните сенки на миналото е майсторски представено и абсолютно завладяващо.

Джоджо Мойс

  • Подобно на Джейн Еър, Елинор е белязана от дълбока самота и сянката на ужасно детство, което отказва да си спомни. Но малко по малко и с невероятен кураж тя започва да сваля пластовете защитна обвивка, да допуска други до себе си и да се стреми към живот, който преди не е вярвала, че заслужава. Дебютът на Хъниман ще ви накара да съчувствате на Елинор след всяка страница. Обичам тази книга.

Пола Маклейн, авторката на „Парижката съпруга

  • Толкова завладяваща – влюбих се в „Елинор Олифант си е супер“.

Фиона Бартън

  • Дебютът на Хъниман е впечатляващ, колкото весел и чаровен, толкова сърцеразирателен и емоционално изящен. Горката Елинор Олифант – често объркана, понякога вбесяваща, но винаги интересна – изкача от страницата в сърцата на читателите. Елинор Олифант не само си е супер, тя е откровение.

Джонатан Евинсън

 

207166_bА тук Гейл Хъниман дава кратко интервю:

Откъде дойде идеята за този роман?

„Елинор Олифант си е супер“ започна с две свързани идеи. Първата беше самотата, проблем, който започва да получава внимание и научаваме повече за ужасните последствия от него. Помня, че четох статия за млада жена в голям град, която казваше, че често не говори с друг човек от петък вечер след работа до понеделник сутрин.

Започнах да мисля как човек се оказва в такава ситуация. Обикновено самотата се обсъжда в контекста на възрастни хора, но тя се среща и при младите. Социалните медии влияят ли, и ако да, положително или отрицателно? По-лошо ли е да сте самотни в голям град или в малко село?

Другата идея беше за липсата на социални умения. Осъзнах, че никога не съм се чудила дали няма причина за това. Може би нещо в миналото, в детството? Исках да разкажа история за такъв човек или по-скоро за някой, който впоследствие води затворен живот.

Много от колегите на Елинор не знаят почти нищо за нея. Това се дължи отчасти на нейната необщителност, но и на странния ù външен вид и характер. Защо ни е толкова трудно да приемем „различните“?

Що се отнася до Елинор, колегите ù, които виждат нейното огромно и може би необосновано самочувствие, заедно с неспособността да се впише сред тях, я смятат за труден, дори плашещ човек. Те не знаят всичко – нейните мисли, чувства и преживявания, което би помогнало да разберат защо тя се държи така.

В началото на историята Елинор се влюбва в местния музикант Джони. Тя вярва, че той е човекът за нея, без да се познават. Връзката ù с него е напълно едностранна и съществува само онлайн. Романтичният идеализъм не е нова концепция, но не мислите ли, че социалните мрежи му дават нова платформа?

От многобройните и чести постове на Джони Елинор много бързо започва да чувства напълно фалшива близост с човек, когото никога не е срещала, защото вижда къде ходи той, с кого се среща и за броени дни научава много за живота му.

Елинор е толкова буквална, но и толкова забавна. Макар че в историята ù има много тъмнина, тя винаги ни кара да се смеем. Как постигнахте това?

Много се радвам, че тя забавлява хората! Елинор не познава социалните порядки или ако знае нещо, не се съобразява с него. По тези причини тя гледа на хората и на света, дори на най-обикновените ситуации, от необичайна гледна точка. Създаването на такава героиня беше приятно предизвикателство.

 

 

Един коментар

  1. Отдавна не бях чел толкова завладяваща съвременна човешка история за драмата на личността на новия 21-ви век. Той е различен, самотен, отчаян и объркан, ограбен от миналото и настоящето си. Това го прави затворен, отчужден и труден като характер.
    Как да излезеш от това митично и мистично тресавище? По най-дългия и извисяващ път. Да намериш, откриеш, създадеш и съхраниш приятел, с когото да споделиш тайната си, която е по- страшна и жестока от „Ад“ на великия „Данте.“
    Четенето е невероятна радост, защото пречиства и извисява душата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *