Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Лили и Хрили нейде се скрили
наПУК на живота, в който няма рими…
Възхитително е новото издание на „Пук!” от непрежалимия Валери Петров. Илюстрациите на Мила Янева-Табакова красят страничките, а цялостното художествено оформление е дело на Кирил Златков. Не вярвам да сте чак толкова „безнадеждно и ужасно пораснали”, че да не искате да си припомните тази чиста, прозрачна и звънка приказка…
„Пук!” разказва за приключенията на малката Лили, която опознава подводния свят. (Лили е на пет и обича да слуша приказки по телефона). Това се случило едно лято. Съвсем близо до плажа, от който долитали смях и викове, стърчала сред пясъка стъклена телефонна кабина. А вътре в кабината стояло малкото Лили по банско костюмче и слушало приказка. Но ето че отнейде се появил Набръчкания човек, който много бързал да телефонира на някого.
Няма да разказваме цялата приказка, ще кажем само, че е пълна с изненади – бисерни мехурчета, морски животни, прилични на хризантеми, кафяви и зелени водорасли сред приказни пасбища, където се стрелкат шарено набраздени рибки… Лили среща и едно „ужасно” същество, риба, то се знае, само че кръгла като балон, цялата ъглеста и бодлива. Така започват чудатото приятелство на Лили със страшния Хрили и синята приказка „Пук!”, посветена на всички деца с добри сърца…
Свети във морето на детските игри
бисерче, което ни прави по-добри.
Но за чудо такова е навярно потребно
бисерче много, ама много вълшебно!
Любим на всички поколения поет, преводач, драматург и сценарист, Валери Петров е автор на скъпоценни произведения за най-малките. Приказките „Копче за сън”, „Меко казано”, „В лунната стая”, „Пук!” и „Бяла приказка” са излизали и в сборник под заглавие „Пет приказки”. Именно той става повод поетът да бъде вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Изнасянето на приказките в отделни книжки подчертава уникалния чар на всяка от тях.
„Пук!” показва на децата колко е важно приятелството. Открехва сетивата към красивото във всичките му форми, като внушава, че няма по-ценна красота от добротата. В текста се прокрадва и мека носталгия по младостта, която отлита, докато правим планове за нея, пука се като рибата Хрили, оставяйки след себе си мехурчета светлина в очите… Но това чувство ще бъде уловено само от порасналите деца.
