Начало / Критика / Вила с код за достъп: САМОТА

Вила с код за достъп: САМОТА

Eлица Матеева, „Хеликон-Варна“

212480_bАн наблюдава как мъжът й е прегърнал непозната, целува я, после влиза в чужда къща. Тъкмо в този момент един мъж я заговаря, че стои като шпионин пред къщата и изучава старателно хората вътре. Непознатият е Жорж – съученик от Бретан, но тя не може да се сети за малкия Жорж, после се хвърля в обятията му и се разплаква.

Ан е талантлива композиторка, след като разкрива изневярата на своя съпруг тя решава да започне отначало. Изтрива спомени, изгаря стари снимки и документи, изхвърля дрехите на съпруга си, продава жилището и изчезва безследно. Само Жорж знае тайната й. Ан пътешества и в Италия открива стара вила, която гледа към син хоризонт. Тя купува вила „Амалия“ наречена на името на една жена с история. Ан плува, сънува, размишлява в самота. Между стените на къщата се чувства удобно с мислите си, затворила една страница от живота си. Жорж я навестява, по-късно Ан се запознава с Магдалена-малко момиченце, което й носи лекота в битието.

Ан преоткрива себе си в детето, преоткрива света на мълчанието. Понякога напуска вилата, когато майка й умира, когато Жорж се разболява. Но Ан се запознава и с Джулия, която също я дарява със спокойствие. Постепенно Ан се превръща в италианка, владееща страстта да се наслаждава на безмълвието и синевата. След нещастен инцидент Магдалена умира. Страданието, любовта, плуването, музиката превръщат Ан в напрегната жена. Мислите на Жорж и Ан започват да се пресичат, да се предчувстват, да говорят в празнотата на времето. Те намират своята симбиоза, пораждаща блаженството, в което едно тяло не тежи на друго, не го задушава. Радостите остаряват също като телата.

Романът на Паскал Киняр „Вила Амалия“ е прекрасен остров на меланхолията. По романите на Киняр има екранизации и една от най-интригуващите е тази на режисьора Беноа Жако върху „Вила Амалия“, където ролята на Ан е изпълнена с грациозна деликатност от Изабел Юпер. Филмът проследява една от нишките на романа, тази за съзидателността на самотата, в която се синтезира личностното присъствие. Киняр твърди, че без самота, без усещане за времето, без страстта на тишината, без възбудата и въздържанието на цялото тяло, без треперенето от страх, без скитането из нещо сенчесто и невидимо, без спомен за животинското, без меланхолия, няма радост.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

maxresdefault

Страшна книга за Виена взе Австрийската литературна награда

Получи я столичанинът Ксавер Байер 43-годишният писател се е посветил на писането вече почти 20 …