Магично е някой да ти чете

Веднага се случват няколко неща… Усещаш например силата на думите. А и се сближаваш с останалите, които слушат.

Така описва Вилияна Мутафова атмосферата в Нощта на литературата. Точно Вилияна се грижи всичко да е наред. Организира доброволците, преценява качествата на отделните места, които ще се превърнат в сцена…

Ние пък се радваме, че и Хеликон по традиция е част от инициативата. На 9 май след 18 ч. ще се чете в общо 12 български града. Очарованието на Нощта на литературата ще се усеща и в книжарниците в Бургас, Добрич и Стара Загора. Росен Сеновски ще разтвори на пл. „Тройката“ край морето „Марко“ от Юси Адлер Улсен. В Града на липите ще е весело заради „Семейство Мейзга“. Валентина Добринчева пък ще ни пренесе в Чехия насред Добрич с „Бърненски разкази“ на Иржи Кратохвил. Но навсякъде ще е интересно. Вилияна ни доближава още малко до това, което предстои.

Нощта е чудесна инициатива и смятам, че никак не е трудно да привлече любителите на хубавото четиво. Мен ме спечели с чистото любопитство каква е атмосферата да слушаш текста в прочит от някой друг. Не бях ходила на литературни четения до онзи момент.

– Опишете Нощта на литературата с няколко изречения. В какво е магията й?

– Майска вечер, хубава книга и четене на глас. Е, гласът няма да е на някой близък, но пък ни сближава с другите, дошли да го слушат. Да обърнеш гръб на ежедневната рутина и да се пренесеш в различни светове и сюжети на всеки трийсет минути. Текстът е мостът, думите са магията.

– Има ли специална тема тазгодишното издание?

– Самото събитие не е тематично за всяка година. Основната му цел е да популяризира съвременни европейски автори, представяйки на слушателите кратки откъси от техни произведения.

– От какво се ръководеше подборът на гнездата за четене?

– Като цяло обичаме да избираме по-нестандартни места за четене – по-артистични, дори алтернативни. Първо се спираме на даден участък и след това започваме смело да търсим подходящи места или както ние ги наричаме – “читателски гнезда”. Миналата година сред по-необичайните ни решения беше стоматологичен център, а тази ще са студио за татуировки и център за здраве.

На 9 май от 18 ч. до 22 ч. европейска преводна литература ще се чете в 12 български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, София, Стара Загора и Шумен. Текстовете са разнобразни и интересни, така че аудиторията на всяко един от изброените градове да се готви за нощ, изпълнена със словесна магия.

– Говорим повече за книгите, но всъщност Нощта събира много изкуства. Пак ли ще е така?

– Литературата всъщност е изкуство – от най-вълшебните за някои. Както минали години, така и тази сред читателските ни гнезда има галерии, а фонът често ще е съпроводен от музикален инструмент.

– Какво трябва да знае неподготвеният участник? Добре ли е да има план за обиколка на гнездата?

– Неподготвеният участник е добре да знае, че тази година местата, на които ще четем, са пространствено по-малки от други години. В доста гнезда ще можем да допуснем не повече от 20 души. Поради тази причина е добре предварително да погледнат онлайн картата на гнездата, както и информацията за книгите, за да могат да подготвят своя маршрут в зависимост от текстовете, които предпочитат да чуят. И двете неща са налични на страницата ни във фейсбук. Освен това, тъй като тази година в София ще четем от двете страни на бул. „Витоша“, ще е нужно повече време за придвижване между някои от гнездата. Предварителната подготовката ще е само в плюс за слушателите. Също така, както всяка година, ще имаме томбола на края на събитието и ще раздаваме награди. Тегленето ще се състои след последното четене в македонското читателско гнездо, мястото за социални иновации и предприемачество – Ahub (ул. „Христо Белчев“ 3).

Събитието вече 4 години поред ме среща с усмихнати и енергични млади хора, които активно участват в доброволчески инициативи. Тази година към доброволците в София ще се присъедини и една прекрасна дама от Варна, която през 2017-а е взела участие като доброволец в родния си град. Сега е решила да се включи в София. Нощ на литературата пътува из градовете, а с нея и доброволците.

– Имате ли фаворит – книга и съответно, събитие на Нощта…

– Фаворитът ми години наред винаги е било македонското гнездо – докосваща поезия под звуците на нежна китара. Остава безспорно такъв и за тазгодишното издание на Нощта. Въпреки това искрено се вълнувам, че тази година отново ще четем българска книга, защото не го правим всеки път – ако не се лъжа, през 2015 г. за последно. Откъс от “Остров Крах” на Ина Вълчанова ще се чете в гнездото на Европейската комисия в Клуб за социални игри “Каркасон” (ул. „Гладстон“ 30). Българско присъствие ще има и във френското гнездо (Къща за деца Casita, ул. “Цар Асен I” 37), в което ще се чете откъс от книга на Елица Георгиева, която е родена в София, но живее от 15 години в Париж. Не на последно място и определено не за пропускане, е испанското читателско гнездо, в което четец ще бъде неотразимата Рая Пеева, позната ни още от нашумелия български сериал „Скъпи наследници“.

– Помните ли първата си книга?

– Не помня първата си детска книжка. Но помня книгата, която ме накара „зряло“ да обикна и ценя естетическата многоликост, динамика и наситеност на художествения текст. Книгата е финският народен епос – Калевала. Приказки за насъщното, за хляба и обичта, за труда и подвизите, за доблестта и хитрините на човека. Невероятно красив текст, който мечтая да чета свободно в оригинал на фински някой ден.

– Как решихте, че си струва да четете?

– Когато осъзнах, че един от водещите приоритети в живота ми е развитието, знанието – за себе си, за околните, за света, който ни заобикаля. В книгите човек съвсем естествено търси себе си и отговорите на своите собствени въпроси, пречупени през различни гледни точки и опит.

– А сега, като избирате книга, най-важното за вас е…

– Да провокира онова изначално сладкото нетърпение, което те кара да очакваш следващия път, когато отново ще разлистиш страниците.

– Имат ли аромат книгите? И на какво?

– Нови светове. Мечти.

– Кога оставяте една книга недочетена?

– Когато не успее да ме докосне, но понякога се случва и просто да не отговаря на емоционалното ми състояние в момента.

– Препрочитате ли?

– Всъщност рядко. Единствената книга, която досега препрочитах, е „Алиса в страната на чудесата“. Миналата година се сдобих с две тотално различни книги, към които просто искаш да се завръщаш отново и отново. Първата е “Когато искам да мълча” на Зорница Христова – кратка детска книга, в която изобщо не пише за много неща. Те са само нарисувани и просто се усещат. Втората – “Аскетика” на Никос Казандзакис – тя просто няма прочитане, няма един край.

– Ако напишете книга, тя ще се казва…

– Отвътре навън.

– Сега в ръцете/ на шкафчето/ в раницата ви е…

– Йога постелка.

Литературна среща на Краси Проданов