Лира Литературно-рекламна Агенция
На пазара вече е новият шедьовър на Крис Картър „Галерия на мъртвите“ (изд „Ера“).
Когато детектив Хънтър от отдел „Свръхтежки убийства” получава обаждане в най-неподходящия момент, той все още не знае, че с партньора му Гарсия са се запътили към едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали.
Думите на първия отзовал се – лейтенант от полицията на Лос Анджелис, ги убеждават в това. Иска му се да не е приел сигнала, да не е видял ужаса, да не е бил там… Със сигурност си имат работа с най-садистичния убиец, с когото са се сблъсквали досега в отдела. Скоро, след изненадващ обрат, се оказва, че и ФБР имат интерес към случая. Дали това означава, че действията на убиеца излизат извън пределите на Лос Анджелис?
Работейки за първи път с федералните, Хънтър и Гарсия трябва да заловят сериен убиец, наречен Хирурга, заради вниманието, което отделя на всеки „пациент”. Неговото извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер.
Крис Картър ни представя едно от най-силните си произведения. По характерния си неповторим начин хваща читателя още с първите страници и напрежението не спада до самия край. Отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказва, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Автор е на „Екзекуторът“, „Хамелеонът се завръща“, „Хищникът”, „Скулптора”, „Един по един”, „Престъпен ум” , „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.
Предлагаме ви интервю с Крис Картър:
Би ли ни разказал малко повече за себе си, извън информацията от официалната ти биография? Има ли нещо, което ще изненада читателите?
Няма нищо изключително необичайно. Аз съм обикновен човек, който един ден реши да напише криминален роман и извади късмет. Няма много за споделяне. Е, има едно нещо, което не е в официалната ми биография – първите 12 местопрестъпления, на които бях като криминален психолог, бяха предизвикателство за стомаха ми, с което той не се справи.
Някои казват, че съм забавен, предполагам, че това може да изненада хората, които четат книгите ми. Повечето хора очакват да бъда доста сериозен.
Как образованието ти по психология и криминално поведение, както и кариерата ти като криминален психолог, повлияха върху твоето писане?
Писането ми е изцяло повлияно от това. Главният герой е бивш криминален психолог и основната причина за това е, че мога да използвам знанията си по тази тема в моите романи. Много от престъпленията и местопрестъпленията в романите ми също са вдъхновени от нещата, които съм видял като криминален психолог.
От какво се вдъхновяваш за престъпленията, описани в романите ти? На истински случаи от кариерата ти ли се базират, на случаи от новинарските емисии или ги измисляш?
Всъщност е комбинация от реалност и измислица. Истината е, че винаги търся различни идеи. Понякога прочитам нещо във вестника или виждам нещо във филм, или по улиците, или чувам нещо по радиото, което ражда нова идея. Обикновено го обогатявам, разработвам го, за да получа цялостна картина.
Как правиш проучвания, за да си сигурен, че описаното от теб се доближава най-много до реалността?
Освен че черпя от опита ми от миналото и работата с полицията, много често използвам интернет. Има няколко сайта, които съобщават за престъпленията по-подробно от обикновените медии. Те са чудесен източник на информация. Имам и няколко контакта в моргите, които използвам за детайли от съдебната медицина.
Защо избра да пишеш поредица с един и същ детектив (и да развиваш неговия образ и живот), вместо да пишеш самостоятелни романи?
Винаги съм харесвал поредиците. Харесва ми да опознавам главния герой и да следя неговото развитие. Много популярен съвет към писателите е: пишете за това, което знаете. Аз бих добавил: пишете за това, което вие харесвате и което ви интересува.
Основната идея и темпото са изключително важни за един добър трилър. Как създаваш романите си: знаеш ли как, защо и кой, преди да започнеш да пишеш или следваш Хънтър в разследването и измисляш всичко в движение?
Всички мои романи са много органични. Основният ми проблем е, че никога нямам цялата история в главата си, когато започна да пиша. Обикновено имам само основната идея за сюжета, затова, когато започвам нов роман, нямам представа „как, защо и кой“. Разкривам ги, докато пиша. Дори за Хънтър нямах напълно изграден образ в главата си, когато завърших „Хамелеонът се завръща“. Откривах все повече и повече неща за него, докато пишех следващите романи.
Разбрах, че страдаш от безсъние, както и твоят герой Робърт Хънтър. Как решаваш кои от твоите собствени преживявания и черти ще придадеш на героя и през нощта ли получаваш най-добрите си идеи?
Чертите, които споделям с Хънтър (някои и с Гарсия), бяха решени случайно. По-лесно е да пишете за това, което знаете. В случая с безсънието, тъй като страдам от него от години, беше много лесно да създам герой, който страда от същото, защото знам точно как се чувства и какви проблеми произлизат от това. За да бъда честен, получавам идеи през цялото време. През нощта, сутринта, следобед… понякога дори когато съм заспал. Всеки малък факт може да ми даде идея за сюжет, така че аз винаги се оглеждам за нещо, от което може да произлезе добра история.
Ти издаде доста книги в относително кратък период, как оставаш мотивиран и как се справяш с натиска и напрежението?
Не бих казал, че е много кратък период. Издавам една книга годишно, което според мен е нормата за писателите днес. Мотивацията за мен е лесна − много обичам това, което правя. Обичам всяка част от процеса на писане − проучванията, създаването на герои, чувството, което изпитвам, когато ми хрумне някоя особено добра идея… всичко. Когато се наслаждаваш на това, което правиш толкова много, мотивацията не е проблем. Нонапрежението не мога да избегна. Аз по принцип постоянно съм под напрежение, но предполагам, че това помага да се движа напред.
Подреждаш ли си книгите по азбучен ред, по жанр или имаш някаква гениална система?
О, да, имам страхотна система за подреждане на книгите си. Нарича се „ужасно разбърканата система“, слагам книгата там където може да се побере. Ужасен съм в това отношение.
Източници: harrysbookclub.wordpress.com
afantasticallibrarian.com
