Начало / България / На бунт срещу забраняването на книги

На бунт срещу забраняването на книги

Забранете тази книга - корицаКак ще реагирате, ако някой ви каже, че повече нямате право да четете любимата си книга, защото я намира за неподходяща за вас? Ще се ядосате, ще се почувствате обидени и подценени.  Ще се разбунтувате.
Точно това се случва с деветгодишната Ейми Ан Олингер, героинята в романа „Забранете тази книга“ (изд. „Софтпрес“) – всичко започва от едно празно място в училищната библиотека. Там, където обикновено стои любимата книга на четвъртокласничката, я очаква дупка. Не, книгата не е взета от друг ученик. Забранена е. И не е само тя. В библиотеката се появяват списъци с „неподходящи за учениците” книги и броят на забранените заглавия продължава да расте.
Обикновено мълчалива и нерешителна, този път Ейми Ан решава да действа и основава тайна библиотека на забранените книги в своето шкафче.  Но дали тайната е добър начин да защитиш онова, което обичаш? Скоро Ейми Ан се изправя не само срещу загрижените възрастни, забранили книгите в библиотеката, а и срещу собствените си грешни избори и страхове. С подкрепата на приятелите си тя има един-единствен избор – да докаже, че всеки има силата да предизвика промяна, дори да е само хлапе.
Ейми Ан не е единствената, надигнала глас срещу забраняването на книги в обществените и училищни библиотеки. В края на книгата авторът Алън Грац е оставил на читателите бележка, че всички книги, забранени от училищното настоятелство в този роман, са книги, подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки поне веднъж през последните трийсет години.
Всяка година от 1982 насам Американската библиотечна асоциация (ALA) отбелязва Седмицата на забранените книги – седмица посветена на общественото обсъждане и четене на книги, които поради една или друга причина са били предложени за премахване от библиотечните фондове. Сред най-често забраняваните книги в училищните библиотеки са безспорни класики като „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен, „451 градуса по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри, „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър и „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд. Наред с тях под ударите на критиката попадат и феномени като „Хари Потър“, „Вината в нашите звезди“, „Приключенията на Капитан Гащи“.

SONY DSC

Всяка година ALA обявява и десетте заглавия, които са срещнали най-много критика или предизвикателства през изминалите дванайсет месеца. През 2014 г. Дав Пилки, автор и илюстратор на поредицата „Капитан Гащи“, публикува в Huffington Post статия, в която казва:
„Нашата задача като възрастни е да уважаваме правото на децата да избират какво да четат. Деца, които се забавляват, докато четат, запечатват в умовете си парадигмата, че четенето е ценно и възнаграждаващо. Именно тази парадигма превръща обикновените деца в читатели за цял живот.“
Пилки е герой на „Забранете тази книга“ – авторът гостува в начално училище „Шелбърн“ и дори става част от тайния читателски клуб на Ейми Ан.
В края на „Забранете тази книга“ авторът Алън Грац е включил наръчник за учители и родители, който съдържа теми за разговор и разсъждение, дискусии и творчески задачи, които да помогнат на младите читатели да осмислят проблемите, заложени в романа.
„Книгите от БШКЗ“ пък е уникално за българското издание приложение, създадено от преводачката Елена Павлова – списък с всички книги, споменати на страниците на „Забранете тази книга“ и придружени от кратък синопсис и информация дали могат да бъдат открити на български език или не.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *