Начало / България / Любовният триъгълник като форма на употреба

Любовният триъгълник като форма на употреба

Deniat_picture_frontЗаглавието на книгата казва доста, но никой от читателите − и дамите, и господата, не може да си представи всичко, което се крие зад иначе не рядко срещаната ситуация − любовен триъгълник.
Съвсем спокойно може да се каже, че „Денят, когато жена ми си намери мъж“ е „разтърсваща история за любовта“ – това клише, толкова изтъркано от употреба, в случая перфектно си идва на мястото в своя буквален смисъл. Защото Сибиле Берг показва тоталния разпад на битието, до който може да доведе сексуалния и емоционалния копнеж на късната страст.
Клое и Размус са интелектуалци във втората половина на 40-те си години и само на пръв поглед са хармонична двойка. Женени са от две десетилетия и скуката и разочарованието тегнат и в луксозното им жилище в Германия, и в хотела в екзотична африканска страна, в която пребивават. Някога почитаният театрален режисьор Размус продължава да харесва и обича жена си, изцяло посветила се на него и кариерата му. Но той не осъзнава, че никога не е успявал да я задоволи сексуално. Клое предпочита „да се прави на умряла“ сутрин в леглото, за да избегне порива на сутрешната му ерекция. Затова – изморена и отегчена, тя се гмурва в непредвидимите дълбини на нова страст, заслепена от обещанието за истинска тръпка. Така започва епичната битка на любовта и секса – инфарктна семейна традикомедия, предизвикваща и поривист смях, и горчив размисъл. Със солидно количество черен хумор, ирония, но и съчувствие към героите си, авторката представя няколко болезнено пълнокръвни образа – безсрамно откровени в признанията си, а в същото време коварно прикрити; интелигентни и първосигнални; раними, но готови да отстояват себе си до кръв.
„В „Денят, когато жена ми си намери мъж“ Сибиле Берг – зла, забавна и искрена, праща една двойка в ада на самопознанието. Този роман не е особено дълъг, но и целта му не е да задоволи читателя, а само да го позабавлява, за кратко, и да го поразстрои, за дълго.“ – изключително точен е Рихард Кемерлинкс в „Ди велт“.
България и Румъния също са замесени − в ролята на оставащата недоизяснена родина на Бени − любовникът в тази опасна връзка. Появява се и Несебър − местенцето, в което друга търсеща любовта дама от Запада неочаквано свива гнездо…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *