Начало / България / История за страдание, предателство и триумф!

История за страдание, предателство и триумф!

211228_bИзлезе книгата „Дарба“ от Даниел Стийл (изд. „Бард“).

Изоставена от майка си на седемгодишна възраст, Александра Уинслоу намира утеха в криминалните романи, които чете с грижовния си баща. Скоро сама започва да пише страховити и кървави криминални истории с умение и въображение, неприсъщи за възрастта ѝ. След ранната смърт на баща си четиринайсетгодишната Алекс заживява в манастир. Там в лицето на монахините открива двайсет и шест майки на мястото на онази, която е загубила. Намира подкрепа и насърчение.

Още като студентка написва роман и успява да намери опитна агентка, а после и издател. Но тя твърдо вярва в предупреждението на баща си: мъжете четат криминални трилъри, писани само от мъже. Затова Александра Уинслоу публикува под псевдонима Александър Грийн. Така води двойствен живот, който я изолира от света.

Тайният ѝ живот като загадъчния преуспял Александър Грийн и собственият ѝ живот на талантлива млада жена я срещат със завистливи и арогантни мъже, включително и в суетния и меркантилен свят на Холивуд. Точният момент да се разкрие е недостижим и може да ѝ струва скъпо.

 

ОТКЪС

1.

Александра Кортес Уинслоу беше седемгодишна, имаше дълга права черна коса, млечнобяла кожа и големи зелени очи, които стискаше, докато лежеше по корем на леглото и се мъчеше да не слуша караницата на родителите си. Понякога кавгите им траеха цели часове. Винаги завършваха със затръшната врата, после баща ѝ идваше при нея в стаята ѝ, за да я увери, че всичко е наред.

Този път се караха от час и Алекс чуваше крясъците на майка си. Тя имаше горещ латиноамерикански темперамент, а момичето бе свидетел на скандалите им откакто се помнеше. През последните година-две те бяха станали по-ожесточени. След поредната свада майка ѝ заминаваше за няколко дни, понякога и за седмици. Щом се върнеше, известно време всичко беше спокойно. А после кавгите пак започваха, както тази вечер. На вечеря майка ѝ беше подхвърлила, че иска да отиде в Маями за няколко дни да се види с приятели. Баща ѝ тъжно бе напомнил, че наскоро се е върнала оттам, после и двамата изпратиха Алекс на горния етаж. Майка ѝ не я беше грижа кой чува скандалите им, но баща ѝ винаги караше Алекс да се прибере в стаята си. Момичето покри главата си с възглавници, като се стараеше да не чува, но виковете кънтяха из цялата къща. Живееха в жилищен квартал на Бостън и понякога приятелите на Алекс от съседната къща споделяха, че и те ги чуват. Крещеше най-вече майка ѝ, понякога хвърляше предмети, а бащата на Алекс се опитваше да я успокои, преди да счупи нещо или някой от съседите да повика полиция. Това още не се беше случвало, но той се боеше, че все някога ще стане.

Кармен Кортес и Ерик Уинслоу се бяха запознали в Маями по време на една негова командировка. Той беше шеф на строителна фирма, която специализираше в изграждане на банкови офиси. Беше там, тъй като кандидатстваха за проект, и бе отишъл да вечеря в оживен ресторант през първата вечер от престоя си. Влезе група привлекателни младежи, които седнаха на съседната маса и заговориха на испански. Веднага забеляза сред тях поразително красива млада жена. Усетила погледа му, тя му отвърна с усмивка. И той бе обречен.

Ерик беше разумен мъж, свикнал на спокоен живот. Съпругата му, преподавателка в колеж, бе починала преди две години от рак на гърдата, след като се бе борила храбро с болестта. Бяха бездетни, тъй като съзнателно предпочетоха да нямат деца заради здравословните проблеми, които съпругата му бе имала през целия си живот. Никога не съжалиха за решението си и го приемаха като разумен избор.

Той бе преуспял в работата си през годините. Барбара беше преподавател по американска история в Бостънския университет и двамата обичаха дома си, който сега му се струваше твърде голям без нея. Беше се надявал да прекарат златните си години заедно и не бе очаквал да овдовее на четиресет и осем. Това не влизаше в плановете им и когато тя си отиде, той се почувства като мраморно топче в кутия за обувки, търкаляше се наоколо, чувстваше се изгубен вкъщи, докато седеше сам и четеше в кабинета си всяка вечер. Всичко му се струваше безсмислено без нея. Често пътуваше по работа, но нямаше при кого да се прибере, на кого да разкаже за проектите, по които работеше. Беше очаквал и това пътуване до Маями да бъде същото. Тишината в къщата беше оглушителна, когато се прибираше. Икономката им Елена идваше няколко пъти седмично и му готвеше ястия, които оставяше във фризера, а той ги пъхаше в микровълновата, щом се прибереше от работа. Нямаше роднини, нито братя и сестри, нито деца, и вече се чувстваше като пето колело на срещите с общите им приятели, затова прекарваше повечето вечери и уикенди сам. Единственото му удоволствие и развлечение бяха криминалните трилъри, които обичаше да чете. Имаше цяла библиотека, пълна с такива книги.

Беше изненадан, когато в ресторанта, където срещна Кармен по време на вечерята, оркестърът засвири салса. И още повече се изненада, когато тя стана и го покани на танц. Беше облечена с къса червена рокля с голямо деколте, прилепнала към съвършеното ѝ тяло. Каза му, че е модел, а от време на време работи като актриса. Преди четири години беше пристигнала от Куба на осемнайсет. Танцуваха няколко минути, после тя го дари с топла усмивка и се върна при приятелите си. Ерик не разбираше какво го бе прихванало, когато се съгласи да танцува с нея, беше му неприсъщо. Но тя бе толкова ослепителна, че когато се приближи към него, не можа да ѝ откаже. След това тя се разбъбри с приятелите си и той забеляза, че много се смеят, почувства се донякъде нелепо, но ѝ даде визитката си, когато си тръгна от ресторанта, и ѝ каза къде е отседнал в Маями. Беше уверен, че толкова жизнена и млада жена като Кармен никога няма да му се обади.

– Ако някога дойдеш в Бостън… – предложи той, като си мислеше колко глупаво звучи.

Беше с двайсет и осем години по-възрастен, повече от два пъти нейната възраст. Добре съзнаваше колко стар изглежда за нея и приятелите ѝ, но не беше срещал толкова вълнуваща жена. Тя имаше черна коса и зелени очи, маслинена кожа с прекрасен тен и безупречно тяло. Цяла нощ прекара в мисли за нея и беше изумен, когато на другата сутрин тя му се обади в хотела, преди той да тръгне за делова среща. Покани я на вечеря, тя определи мястото, а той цял ден не престана да мисли за нея.

Когато дойде в ресторанта, изглеждаше зашеметяващо – с къса черна рокля и обувки с висок ток. След вечерята отидоха на танци, после на бар, който тя предложи, и разговаряха до четири след полунощ. Ерик беше очарован. Тя обясни, че е модел на търговски изложения и мечтае да замине за Лос Анджелис или Ню Йорк и да направи голяма актьорска кариера. А откакто е пристигнала от Хавана, е работила като сервитьорка, модел, барманка и танцьорка в дискотека, за да се препитава. Говореше отличен английски, макар и с акцент, и той реши, че е най-красивото момиче, което е виждал. На другия ден си заминаваше за Бостън, но ѝ каза, че ако фирмата му получи проекта в Маями, често ще идва в града. Две седмици по-късно се върна в Маями само за да я види. Прекараха фантастичен уикенд, а след месец той беше влюбен до уши и безнадеждно увлечен по нея. Изглеждаше глупаво на неговата възраст, но не го беше грижа.

Ерик водеше Кармен на ресторанти, за които тя само беше чувала, но не и посещавала, правеха дълги разходки по плажа. През втория уикенд, когато дойде да я посети, тя остана в хотела с него. Ерик беше привлекателен мъж със стегната атлетична фигура, а тя заяви, че не се притеснява от възрастта му. Той беше наясно с финансовите ѝ затруднения и предлагаше да ѝ помогне, но тя винаги благодареше и отказваше. Фирмата му не спечели проекта, за който кандидатстваше в Маями, но три месеца след като започнаха да се срещат, в изблик на импулсивна лудост, съвсем нетипична за него, Ерик ѝ предложи да се оженят. И тя прие.

Венча ги мирови съдия в Маями. Майка ѝ не можеше да напусне Хавана, затова присъства само малка група приятели на Кармен, а Ерик поръча сватбена вечеря в хотел „Фонтенбло“, който любимата му обичаше. В края на уикенда Кармен взе трите куфара, пълни с всичките ѝ притежания, и отлетя за Бостън с него. Когато пристигнаха, той пренесе своята екзотична невеста през прага в един свят, който ѝ беше напълно непознат. Първите месеци се оказаха тежък културен шок за нея. Времето беше студено и сиво, често валеше сняг, който тя мразеше. Вечно ѝ беше студено, скучаеше, докато той беше на работа, приятелите ѝ липсваха. След няколко месеца той я заведе в Маями да се срещне с тях. Всички те ѝ завиждаха за удобния нов живот, но подхвърляха двусмислени забележки за възрастта на съпруга ѝ. Шест месеца след сватбата Ерик и Кармен с изненада откриха, че тя е бременна. Беше непредвидено, но след внимателно обмисляне Ерик реши, че е щастлива случайност. Да има деца беше невъзможно предвид здравето на Барбара, но сега идеята за бебе го зарадва и той се надяваше да е син, който да продължи името му. Щеше да го научи да играе бейзбол, тъй като беше запален по този спорт, и щеше да го води на мачове. Можеше дори да го подготви за Малката лига. Смяташе и че бебето ще помогне на Кармен да се привърже към него, тъй като тя все още се чувстваше чужда в неговия консервативен бостънски свят и нямаше приятели в града. Не харесваше неговите, смяташе ги за скучни, затова прекарваха времето си само двамата.

Кармен не очакваше бебето с неговото нетърпение, на двайсет и две не се чувстваше готова за майчинство. Заради бременността трябваше да прекъсне кариерата си на модел за една година, не бе успяла да си намери работа в Бостън и по цял ден нямаше какво да прави. Докато Ерик беше на работа, тя гледаше латиноамерикански сапунени сериали по телевизията и чакаше раждането на бебето. Очакваше се през февруари. След като двамата взаимно се убедиха, че ще е момче, боядисаха детската стая в синьо. Ерик не можеше да си намери място от радост, дори купи кутия с пури, които да раздава в големия ден.

Александра се роди една нощ, когато в Бостън вилнееше снежна виелица. Раждането се оказа по-тежко от всички ужасни представи и страхове на Кармен. Лекарят смяташе, че е нормално първото раждане да бъде продължително и тежко, и то се оказа точно такова. Кармен дори не пожела да види бебето, след като се роди. Ерик беше с нея в родилната стая и когато лекарят обяви, че новороденото е момиче, настъпи шокирано мълчание. На Ерик му бяха нужни няколко часа да преодолее разочарованието си, но щом прегърна дъщеря си, веднага се влюби в нея. През това време Кармен беше упоена и спеше, но след това не прие бебето така лесно като него. Когато се прибраха у дома, икономката Елена пое грижите за Александра, а Кармен мислеше само как да възстанови фигурата си и да се върне в Маями, за да види приятелите си. Не беше ходила там от месеци, тъй като Ерик настоя да не пътува през последните месеци от бременността.

С всекидневни посещения във фитнеса, спазване на диета, а и поради младостта си, Кармен бързо възстанови фигурата си и когато бебето навърши три месеца, тя замина за Маями за три дни, но остана две седмици да се забавлява с приятелите си. Когато се върна, беше в много по-добро настроение. Ерик и Елена се грижеха за малката в нейно отсъствие.

После тя започна да пътува до Флорида всеки месец, дори взе участие в няколко ревюта, докато беше там, и оставяше бебето на Ерик. Все още нямаше приятели в Бостън и животът там беше твърде скучен и традиционен за нея. Скоро за него стана очевидно, че майчинството не е силната страна на Кармен. Единственото ѝ желание бе да бъде в Маями с приятелите си. А когато Алекс стана на годинка, Ерик откри, че съпругата му има връзка с някакъв танцьор в Маями. Беше пуерториканец и Кармен разплакана призна всичко и обеща, че няма да се повтори.

Въпреки това през годините тя си позволи безброй любовни авантюри. Чувстваше се самотна в Бостън, смяташе, че животът с Ерик е досаден и монотонен, а самият той ѝ беше скучен. Въпреки поведението ѝ той направи всичко възможно, за да запази брака както заради детето, така и заради себе си. През първите години още беше увлечен по жена си, докато най-сетне, когато Алекс стана на три години, проумя, че Кармен никога няма да свикне с този живот и че не го обича. Можеше да остане с него от практичност заради предимствата на жизнения му стандарт, но не изпитваше никакви любовни чувства. Най-големият страх на Ерик беше, че тя ще вземе детето и ще го напусне, а не искаше да загуби Алекс, нито да си делят родителските права. Знаеше, че ако Кармен го изостави и отведе Алекс в Маями, животът там щеше да е ужасен за момиченцето сред нейните приятели със свободно поведение. Алекс беше негова дъщеря и той държеше тя да живее здравословен, традиционен живот, а не разпиляното и съмнително съществуване, каквото водеше майка ѝ в стария си познат свят.

Единственият начин, по който Ерик успяваше да запази брака, беше като позволи на Кармен да прави каквото си иска, да заминава и да се прибира, когато ѝ е угодно, и да се прави, че не забелязва любовните ѝ афери, макар че винаги разбираше кога има нов мъж в живота ѝ. През тези периоди тя постоянно говореше по телефона и се усмихваше щастливо, когато въпросният мъж се обаждаше.

Караниците им бяха бурни и разтърсващи, когато Кармен се връщаше в града. Пиеше твърде много, когато я водеше на служебни тържества, и флиртуваше с всеки мъж, попаднал пред очите ѝ. Беше млада жена с много лошо поведение, но с поразителна красота и всички се обръщаха, щом двамата влезеха някъде. Ерик донякъде се гордееше да се появява с нея, но тя имаше буен и свободен дух, който той знаеше, че никога няма да укроти и едва ли ще задържи. Отлиташе, когато ѝ скимне, и се връщаше, когато ѝ отърваше, и пренебрегваше детето си. Нито веднъж не пожела да вземе Алекс при пътуванията си до Маями. Предпочиташе да я оставя при баща ѝ, а той изпитваше облекчение.

Алекс растеше и слушаше техните кавги или оставаше сама с баща си, когато майка ѝ заминаваше. Ерик се грижеше чудесно за нея с помощта на Елена. Икономката беше като любяща баба за детето. Явно не одобряваше поведението на Кармен и ѝ говореше строго на испански. Говореше на испански и с Алекс, същото правеше и майка ѝ. Алекс владееше и двата езика още от тригодишна и беше очарователно и нежно дете. Обожаваше баща си, обичаше майка си, но също така знаеше, че не може да разчита на нея. Докато на него се облягаше безрезервно.

Сутрин Ерик я водеше на училище, а Елена я прибираше дори когато Кармен беше в града, защото тя обикаляше по магазините, ходеше на маникюр или с часове говореше по телефона с приятелите си във Флорида. Дори когато беше с тях в Бостън, все едно не присъстваше истински. Алекс се стараеше да прави дребни жестове за майка си, за да я зарадва, така че родителите ѝ да не се карат толкова, но нищо не се промени. Понякога дори си мислеше, че ако е много добра, майка ѝ няма да им се гневи толкова, но тя все пак го правеше. Дори за Алекс беше очевидно, че майка ѝ мрази да живее с тях.

Скандалът, който накара Алекс да се крие под възглавниците, не беше по-различен от останалите, но този път продължи необичайно дълго. Тя най-после чу познатото затръшване на врата, което значеше, че поне засега е приключил. Същия следобед беше видяла майка си да си приготвя куфара и подозираше къде ще отиде. Минути по-късно баща ѝ се качи по стълбите и отвори вратата на стаята ѝ. Още беше боядисана в бледосиньо и тя знаеше защо. Ерик ѝ беше обяснил, че е бил достатъчно глупав да иска момче преди раждането ѝ, без да има представа колко ще е щастлив да има момиченце.

Когато беше петгодишна, той започна да я води на бейзболни мачове и да ѝ разказва за играчите и за правилата на играта. Така че Алекс знаеше повече за бейзбола от много момчета, а Ерик от години ѝ подаваше топки в задния двор. Хвалеше се пред приятелите си, че тя батира много добре, има чудесна координация, може да удря по-силно от всяко дете и има страхотна ръка на питчър.

Ерик винаги ѝ четеше преди да заспи. Беше пристрастен към шпионски истории и криминални трилъри и насърчаваше Алекс да чете в свободното си време. Бяха изчели всички класически книги за деца на нейната възраст: „Паяжината на Шарлът“, „Стюарт Литъл“ и „Мечо Пух“, когато беше по-малка, а сега „Ан от фермата Грийн Гейбълс“. Наскоро започнаха книгите за Нанси Дрю, макар че беше още малка за тях, и тя ги харесваше. Четенето беше нейното бягство от напрежението между родителите ѝ и лошите настроения на майка ѝ. Книгите се превърнаха в нейни приятели.

Вече беше на втората книга за Нанси Дрю, Ерик ѝ четеше по една глава всяка вечер. Пленяваха я загадките, които разплиташе Нанси, и се възхищаваше на наблюдателността ѝ.

– Готова ли си за Нанси Дрю? – попита баща ѝ с усмивка, когато влезе в стаята, а Алекс, подала се изпод възглавниците с разрошена коса и широко отворени очи, кимна.

– Замина ли? – сподавено попита.

– Ще се върне след няколко дни – успокои я той. Алекс знаеше, че това е истина, макар винаги да се притесняваше, че някой ден може и да не го направи. Майка ѝ имаше труден характер, често се ядосваше, не обичаше да ѝ чете книги, нито да си играят, но все пак ѝ беше майка и понякога лакираше ноктите на краката на Алекс, което много ѝ харесваше. Веднъж я лакира със златист лак и тя събу чорапите си, за да покаже ноктите на децата в училище.

Ерик извади книгата от библиотеката в стаята на Алекс и двамата се настаниха един до друг на леглото, облегнати на възглавниците. Бяха започнали с „Тайното стълбище“ и тогава той обясни, че книгите са писани много отдавна, но още са много добри. Сега четяха „Тайната в ранчото на сенките“, която много допадаше на Алекс. Харесваше начина, по който четеше баща ѝ, той придаваше изразителност и драматизъм на гласа си. Така историята наистина звучеше вълнуващо.

Ерик я прегърна и прочетоха две глави, преди да ѝ се доспи. На следващия ден беше на училище. Щом приключиха с четенето, Алекс вдигна към него големите си зелени очи.

– Мислиш ли, че ще се обади от Маями?

– Не съм сигурен – отвърна той честно. Кармен беше непредвидима, понякога сякаш напълно ги забравяше. Най-често беше така.

– Много ли беше сърдита, когато си тръгна? – попита Алекс разтревожено.

Той кимна, като се опитваше да не изглежда разстроен, но момичето долавяше, че е. Все едно живееха на ръба на вулкан – и на двамата им беше тежко.

– Искаш ли да дойдеш на пролетна тренировка с мен? – попита той, за да я разсее. Пътуванията с него бяха забавни, веднъж вече я беше водил на пролетната тренировка на „Ред Сокс“. Тя кимна и му се усмихна.

Облече пижамата, изми си зъбите и се пъхна в леглото, а той я зави, целуна я, угаси лампата, а после постоя на вратата за минутка.

– Всичко ще бъде наред, Алекс. Винаги става така. Мама ще бъде щастлива, когато се прибере. – Но не задълго, както добре знаеше Алекс. – Приятни сънища. Обичам те – каза той, както всяка друга нощ.

– И аз те обичам, татко – отвърна тя и затвори очи, замислена за Нанси Дрю и загадката, която се опитваше да разреши. Нанси Дрю беше толкова умна и винаги намираше решение, сякаш имаше магически способности. Алекс копнееше да притежава същия талант да узнае кога майка ѝ ще се върне. Може би, когато стигнат до края на книгата.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *