Лира Литературно-рекламна Агенция
Едва ли профилът на ветеран от Първата световна война, травмиран от живота в окопите, съвпада с образа на човека, създал един от любимите детски персонажи – Мечо Пух. Но Алън Милн, когото войната оставя съкрушен, е свидетел на трагедията много преди да започне разказа си за легендарното мече, а животът му предстои да бъде представен в кино лентата „Goodbye Christopher Robin“ („Довиждане, Кристофър Робин“), пише The National.
„Това е, което ме привлече“, твърди Донал Глийсън, който влиза в ролята на Милн и уточнява, че е изненадан колко малко писателят разказва за войната в автобиографията си „It’s Too Late Now“, публикувана през 1939 г.: „Той не говори много за това, споменава накратко за някой убит. Основно разказва за прекрасното си детство, а останалото сякаш пропуска. И си помислих, че тук има нещо“.
Проблемите на Милн с Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) не са единственото необичайно в историята. „Бил е доста рязък като човек и дори брутален с хората, но наистина е обичал сина си“, твърди Глийсън. Въпреки това връзката му с Кристофър Робин, който го вдъхновява за образа на момчето приятел на Мечо Пух, далеч не е безпроблемна.
Истинският Кристофър Робин се превръща в инструмент за популярността на Милн. „Той създава нещо за сина си, което да го накара да се чувства по-добре, но всъщност му нанася тежка вреда“, споделя Глийсън. Но независимо дали заради тормоза от други деца или заради загубата на идентичност под натиска на феновете, търсещи среща с Кристофър Робин, той не бил щастлив от славата на баща си. „Това е наистина тъжно. Този, когото се опитват да направиш щастлив, плаща цената за общото щастие“, твърди актьорът.
„Goodbye Christopher Robin“ не е първият филмов опит да се представят личните истории на авторите на детски книжки. През 2013 г. „Спасяването на мистър Банкс“ разказа за преговорите на Уолт Дисни с Памела Травърз за правата върху историята за Мери Попинс. Травърз (псевдоним на Хелен Линдън Гоф) израства в семейството на алкохолизиран баща и майка със склонност към самоубийство, а в последствие се впуска в неуспешен брак и е истинско чудо, че точно тя създава известната история за едно фантастично дество.
По подобен начин „Пътят към Невърленд“ от 2003 г. разказва за шотландския писател Джеймс Матю Бари, който след развод се сприятелява със семейство Дейвис, чиито петима сина го вдъхновява да създаде Питър Пан. Историята е под знака на смъртта, след като е представена смъртта на майката на момчетата. Все пак филмът не задълбава в личния живот на Бари, докато биографията на Пиър Дъджън разказва за импотентност и психологическо насилие.
Не е изненадващо, че Холивуд пропуска по-чувствителните моменти от живота на писателите, дори точно те да са творческите им стимули. Пример за това е „Госпожица Потър“ от 2006 г., който по един сладникав начин разказва романтична история за създателката на Зайчето Питър Биатрикс Потър. Животът й е много по-интересен от показаното във филма. Тя живее в края на 19 и началото на 20 век, когато възможностите за образование на жените са ограничени, но изследванията й върху гъбите я превръщат в уважаван миколог. След това се насочва към отглеждането на овце, но малко от това е показано във филма за живота й.
За щастие повечето режисьори успяват да разпознаят истинските причини за интереса на почитателите. В момента се работи върху филм за живота на Роалд Дал, който ще бъде изигран от Хю Бонвил. Въпреки че е фокусирана върху брака му с носителката на Оскар Патриция Нил, лентата ще задълбае и към мистерията на творческия процес. „Хората винаги искат да знаят как творят артистите и от къде идва вдъхновението им“, твърди Бонвил и допълва: „Както казва поетът Филип Ларкин, щастието пише с бели букви на бял лист. Напрежението и конфликтите често са най-добрият източник на вдъхновение“. Милн вероятно би се съгласил.
