Начало / Читатели / Новелистът Богдан Русев

Новелистът Богдан Русев

Богдан Русев се представя с три новели, излезли под шапката на издателство „Ентусиаст”.

Крайно време беше след успехите в романа и разказа, той да докаже, че е и много добър новелист.

Всъщност още дебютния му роман „Ела при мен” бе изграден от четири новели, та не е чудно, че сега с новия си сборник той отново се обръща към  своята стара любов.

Най – екстравагандна и авангардна е втората новела „1800” .

Тя е всъщност образец на модерна мозаечна конструкция и на парти културата на ремикса.

Историята на Мартин, Гая и Елън може да се разкаже по сто различни начина, но точно по този уникален, объркващ, изненадващ и впечатляващ, би могъл да я поднесе само Богдан Русев.

Именно „1800” е качественият щемпъл на амбициозните му  и нагледно доказателство за квалитетното му развите напред.
Прозата на Богдан Русев е продукт на определено време, в което се формира – краят на 90 – те години на миналия век.
Той пише уверено, интелигентно и със солидни креативни възможности за определена таргет група – привелигированата средна класа от ситито, която няма финансови проблеми, но страда от екзистенциални такива.

Русев е дете на лайфстайл епохата, свързана с такива възлови ориентири като списанията „Егоист” и „Плейбой”, той е олицетворение на агресивната градска модерност, залагаща на парти културата и стремежа към личен просперитет.
За адекватното възприемане на новелите му са нужни определени сетива и нагласа.
Снабдени с тях всеки от нас може да се наслади на щедрия му разказвачески талант, даващ му възможност да доразкаже историята на последния му бестселър „Туристът”(2010) с оригиналното допълние „Туристът + 1”, в което историята логично приключва със смъртта на главния герой, доживял времето на „голямата скука” и на желанието сам да сложи край на съществуванието си , както и да създаде такъв неочкаван експеримент като „Необикновената история на Нейдън Романоф”, с който съвсем сериозно мери сили с Фицжералд и ни поднася дързък полифоничен мини роман, директно кореспондиращ с филмовата класика „Гражданинът Кейн”(1941) на Орсън Уелс .

Нейдън (Найден) Романов е нашият „последен магнат”, българският „велик Гетсби”, създъл сам себе си от нищото, измъкнал се от ромското гето и превърнал се в планетарен бизнесмен и меценат, странна и възбуждаща смес от съчетаването на черти от облика на Васил Божков, Радосвет Радев, Мартин Захариев и други родни олигарси, но носещ финеса, чувствителността, културата и лудия дух на ексцентрици като Ричард Брансън и автоматично превръщащ се в пример за подражание и гражданин на света, за какъвто само може да мечтаем.

В образа на Нейдън Романов Русев изгражда своята имагинерна визия на образцовия роден магнат, по който можем да въздишаме, да му подражаваме, да изследваме и разследваме живота му и като милиарди обикновени зрители да следим в захлас последния му космически полет, след който  загадъчно и трагично напуска нашия грешен свят.

„Необикновената история на Нейдън Романов” е най – доброто, което Богдан Русев може да представи като новелист.
Но аз се надявам, че следващата му спирка ще е отново интересен и интригуващ роман, който отсега очаквам с нетърпение и желание.

Борислав Гърдев

Книгите на Богдан Русев тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

215173_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (27 юли – 2 август)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Живот в скалите от Мария Лалева 2. Подаряваш ми звезди от Джоджо …

5 Коментари

  1. Хаха, оправихте ми настроението.

  2. Сякаш не си чел същата книга. „Туристът + 1“ въобще, ама въобще не приключва със смъртта на главния герой – по-скоро обратното – с „прераждането“ му като турист.

    Терминът „парти културата на ремикса“ се появи в стотици реклами на книгата, но всъщност няма нищо общо с новелата 1800 – Богдан Русев го е сложил – с не малко ирония – в измислената рецензия, която героят му си представя за ненаписаната си книга. Отделно това не е историята на Мартин, Гая и Елън, разбира се – и тримата са епизодични герои. Това е историята на Теди – той е главният и необяснимо как не се споменава в тази „рецензия“.

    За новелата за Нейдън Романов дори не искам да започвам…

    П.С: Впрочем „Ела при мен“ се състои не от 4, а отново от 3 новели.

    Все си мисля, че е редно първо да прочетете нещата, за които пишете, но… знам ли… явно съм само аз.

  3. За броя на новелите в дебютния роман на Русев съм съгласен – три са, за което се извинявам, другото са интерпретации на читател…

  4. Е, хайде сега :). Пишеш, че Туристът +1 приключва със смъртта на главния герой, което не е вярно! Туристът не умира, разказът приключва с поглед към началото на кариерата му, а Богдан Русев вече обяви продължение (което няма как да се случи, ако героят е умрял, нали?). Това не е интерпретация на читател.

    Пишеш, че 1800 е история на Мартин, Гая и Елън, но те са епизодични герои. Мартин се появява в 3 или 4 сцени, Гая в 2 или 3, Елън точно в 1. Главният герой се казва Теди – това е неговата история, а ти не го споменваш. Как точно това подлежи на интерпретация? :)

  5. Русев беше в стихията си, докато пишеше книги-игри преди 15 години. Настоящите му опити са по-скоро жалки и може би трябва да спре да хаби хартия, освен ако не иска да падне до нивото на приятеля си Александър Султанов.