Начало / Откъси / „Корените на омразата. Моята истина за исляма” от Ориана Фалачи (откъс)

„Корените на омразата. Моята истина за исляма” от Ориана Фалачи (откъс)

Oriana Falachi-100x70-PRESSНевидима рана

Записки от Войната в Залива през 1991 г.

От тази война се завръщам с една невидима рана. Защото не е външна, кървяща, оставяща белег върху кожата. Раната е загнездена в белия ми дроб и кой знае кога ще се прояви. След шест месеца, след година, подир две? Сдобих се с нея на осемдесет километра от град Хафджи, заедно с трима морски пехотинци от Първа дивизия и кой знае още колко човека, които в момента се намираха в зоната, нанесе ми я едно ново оръжие. Оръжие, непознато за мен от войните, на които съм била свидетел и хронист в течение на моя живот. Черният облак. Ще рече огромната маса от сажди, която от средата на февруари се издига от запалените кладенци. Връщахме се от столицата Кувейт, аз и трима морски пехотинци от Първа дивизия. И тъй като вятърът, както винаги, духаше към северозапад, тоест в посока Иран, въздухът не беше съвсем непоносим. Вонеше, както обикновено, на бензин и толкова. На осем­десет километра след Хафджи се завихри. Задуха в посока югоизток, докара Черния облак към нас и камионът ни влезе вътре в него: потъна в толкова тъмна тъмница, че шофьорът ни повече не виждаше накъде кара и макар да включи фаровете, трябваше да продължим сякаш пеша. Останахме в тъмнината около половин час, ослепени, задушени от все по-гадна воня (стори ми се на запъртъци) и когато отново видяхме свет­лината, будехме съжаление. Очите ни сълзяха, гърлото пареше, гърдите боляха, стомахът искаше да повърне хапнатия на тръгване сандвич, не можехме да си намерим място. Бяхме много изцапани, изглеждахме като три катранени маски и даже езиците ни чернееха. Шофьорът възкликна: „By God! If outside we’re like that, what do we have inside the lungs? За Бога! Ако отвън изглеждаме така, какво ли имаме в дробовете?“. Като постави диагноза интоксикация, военният лекар в базата на Първа диви­зия в Ал Джубаил придружи тримата морски пехотинци до лечебницата. Аз обаче продължих за Дахран, където получих страхотен пристъп на астма и оттогава се чувствам зле. Очите не престават да сълзят, гърлото все така гори, гърдите продължават да ме болят като при бронхит и ди­шам трудно. Ето защо.

В Кувейт горят поне шестстотин трийсет и пет кладенеца (някои твърдят че са деветстотин или хиляда, но да ги преброиш точно е невъз­можно, адската горещина не позволява да бъдат приближени) и всеки ден отиват по дяволите поне три милиона барела петрол. Заедно с пу­шека във въздуха навлизат чудовищни количества отровни газове: етан, пропан, бутан, пентан, сяра (този вид петрол я съдържа в процентно от­ношение 2,5 на сто), въглеродни оксиди, диазотен оксид, сероводород, серен диоксид и освен това метални частици съставени от никел, желязо, цинк, пирол, карбазол, индол, арсеник. И всичко това, разбира се, нато­варено с канцерогенни съставки, свършва в дробовете, а после в кръвта на който го вдишва. В Дахран доктор Мохамед Бакр Амин, управля­ващ Изследователския институт за петрол и минерали към университета „Крал Фахд“ казва:

  • Само за да Ви дам пример, помислете, че всеки двайсет и четири часа човешкото тяло може да понесе 365 микрограма серен диоксид на кубичен метър. А с математическия модел, създаден от нас, за да изчис­ляваме токсичността на атмосферата, получихме следните резултати: В Сафания 1258 микрограма, в Зулуф – 1480, в Джалади – 1591, в Ахмади – 2108, в столицата Кувейт – 2191, в Хафджи – 3013, Фалаякан – 3252, Лухаис – 5194, Басра – 5940, Мина Сауд, където се намират повечето от кладенците – 10665. Но не за денонощие: всеки час! Затова предвиждаме бум на белодробните и сърдечните заболявания, несъразмерно увеличе­ние на случаите на рак и тежки смущения на нервната система и мозъка.

Доктор Шанти ал Хатиб, директор на службата Неплодородни земи и пустиня, добавя:

  • Доктор Бакр Амин има право. Всеки ден онези кладенци бълват хиляди тонове сяра и други подобни бързодействащи отрови като ар­сеник и диоксин. Аз съм много разтревожен за децата, за възрастните хора, за онези, които вече са болни от рак, белодробни или сърдеч­ни болести, затова препоръчвам на хората да си стоят у дома или да заминат някъде. Вижте, според мен тази катастрофа е по-голяма от чернобилската. Тя е катастрофа, сравнима само с големите изменения в предисторията, тоест преди тази планета да улегне и на нея да се по­яви живот. Черният облак вече връхлетя върху Иран. Скоро ще порази Пакистан, Индия, Китай и няма да се учудя, ако достигне също Средиземноморието и Европа.

Естествено рискът зависи от налягането, с което газовете изриг­ват, от посоката и скоростта на разнасящите ги ветрове, от продъл­жителността на пожарите. Но налягането е много високо, тонове на всеки квадратен сантиметър, а ветровете, обикновено духащи в посока северозапад, може да задухат и на югоизток, както се случи в деня на пътуването ми с тримата морски пехотинци. И още по-зле: обикновено тези ветрове духат с 16 възела, скорост, поддържаща Черния облак на височина хиляда и петстотин до две хиляди метра, но в последните дни достигнаха трийсет възела. А с тази скорост могат да издигнат Черния облак на седем-осем хиляди метра, където има течения, способни да го отнесат до Средиземно море и Европа. Колкото до продължителността на пожарите, доктор Бакр Амин е песимист.

„Корените на омразата. Моята истина за исляма” тук

 

Прочетете още

th_196fed19a57c6bc2e3b62660cdf2abbd_thewrongsideofgoodbye

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 6 януари. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *