Начало / Критика / „Произход на видовете“ – произведено в България

„Произход на видовете“ – произведено в България

Людмила Еленкова

209555_bЗа Свищов се сещаме около някогашния бюлетин за нивото на река Дунав в сантиметри и мимоходом, че градът ни е дал творци като Алеко Константинов. С Алеко неговият съгражданин Георги Блажев, автор на „Произход на видовете“ не може да се мери, не се и опитва, слава богу. За опора младият хуморист използва нещо твърде чуждоземно и архаично – теорията на Дарвин , та ако споменати в родния „Произход на видовете“ имена решат да повдигнат иск за морални щети, адвокатите им нека я цитират. Което е изгубена кауза.
Сега сериозно – сравненията са ключ към този сборник, част от проекта  „Пощенска кутия за приказки“ . За разлика от 156731_bангличанина обаче, писал след дълго изучаване на естествените науки през XIX в. трудът на българина не изисква презоекеански пътувания и изнурително събиране на вкаменелости по бреговете на Шотландия. Едно питие оттам и поглед през прозореца оттук са достатъчни, за да види човек страната си като комедия в XXI в. Всеки разказ или стих, който реди марка след марка, популярна песен след популярна личност, най-вече от чалгата и понякога от журналистиката, буди смях. Или реакция от типа „как хубаво ги е омаскарил авторът“. Лошото е, че така поднесени шеги за био мода, шопинг, шоу, стайлинг, статуси, хипстъри, плеймейтки, оскъдния им речник (или местен английски), секс, селфита, джипове, роботизирани жени и мъже хрантутници, мултиплицира опростачването.

Но книгата има и отлични попадения, които ще цитирам. Дано телевизионният формат „Фермата“, на който Георги е редактор, му даде възможност да разгърне таланта си към по-твърда дисекция на бит, който си струва да бъде осмян. Защото знаем, най-хубавата пародия е тази на нещо, което има стойност. Другото е въргаляне в калта с прасетата, а според една мъдрост, на тях това им харесва. Най-малкото, самият Дарвин има продължение на своя „Произход на видовете“ – „Изразяване на емоциите при животните и човека“. Както и да е, забавлявайте се със следващите редове.


„Ето че се оправям и без теб. А ти мислеше, че като остана сам, ще си пия урината като Беър Грилс и ще изстрелвам сигнални ракети от балкона всеки път, щом сапунът в банята свърши. Като споменах банята… Защо вие, жените, твърдите, че е толкова сложно да изчистиш банята? На теб ти отнемаше часове. Веднъж, помня, беше опънала базов лагер под душа и ти носех провизии и чисто бельо в продължение на цял месец. Все едно те бях пратил да излъскаш Авгиевите обори или още по-зле – подлеза на Централна гара, въоръжена единствено с мокра кърпичка. Огледалото все ти стоеше мазно. Чакай малко – като застана пред него, аз разпознавам ли се? Има ли шанс да се объркам, че това отсреща не съм аз, а Орландо Блум? Да си кажа: „Пич, ти трябва да снимаш „Карибски пирати“ и да правиш гореща любов със супермодели! Какво търсиш в тази панелка в „Стрелбище“? Няма. Значи огледалото е чисто.“

„Народопсихологията на съвременния българин се побира в три думи: „Има ли субтитри“? Ти му откраднеш филм с добро качество, спестиш му 10 лева за кино и той, вместо да ти каже „Мерси“, „Благодаря за усилията“, „Леле, откога го чакам“, поклати разочаровано глава и те кара едва ли не да се чувстваш гузен с въпроса: „Има ли субтитри?“ Алчен народ сме.“

Прочетете още

210820_b

„Земята вика майор Том“… и фенове на Дейвид Бауи

Като фойерверк избухва дни преди края на 2017-а романът на британския журналист Дейвид М. Бърнет …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *