Лира Литературно-рекламна Агенция
Ако има универсална тема, по която писателите да са компетентни, това е писането. Съвети и напъствия от големите автори могат да ви се сторят интересни, а и полезни, ако се каните самите вие да се посветите на това нелеко занимание. В тази статия ще намерите извадки от текстовете за писането на няколко небезизвестни автори. Забелeжка: има много, много, много добри текстове, посветени на писането. Тук са събрани само някои от тях. А за тези от вас, които искат да отделят повече време на това, има цели книги по темата, като „Птица по птица” на Ан Ламот, „За писането” на Стивън Кинг, „Дзен в изкуството да пишеш” на Рей Бредбъри.
„Отражения на писането”, Хенри Милър, от „Мъдростта на сърцето”
В този текст Милър сам проучва характеристиките на вътрешния си емоционален свят и на трудностите, през които минава, когато пише:
„Трябваше сам да науча всичко, да осъзная безполезността на нещата, да разбия всичко, отчаяно да го съградя наново, след това да постигна смирение и накрая да изцедя всичко, което имах в себе си, за да си възстановя автентичността. Трябваше да застана на ръба и да скоча в мрака”.
„Образът на една поема”, Робърт Фрост, от „Събрани съчинения”
Едно невероятно съчинение от американския гигант в поезията Робърт Фрост, чийто смисъл е еднакво приложим и за поезия, и за проза:
„Когато няма сълзи у писателя, няма сълзи и при читателя. Когато писателят не е изненадан и читателят не е изненадан”.
„Със стил”, Сюзън Зонтаг, от „Срещу интерпретацията”
В този текст, толкова за критиката, колкото и за писането (а може би и повече), Зонтаг прави дисекция на различните стилове, на похватите и на концепциите за тях, които всички имаме в главите си:
„С други думи, неизбежното в едно произведние на изкуството е стилът. Степентта, в която една творба ни изглежда правилна, показва качеството на стила ѝ. Най-привлекателните творби са тези, които ни придават усещането, че авторът им не е имал друга възможност, освен да ги създаде, толкова е ясен стилът му. Сравнете натрапените и измъчени опити в класически произведения като „Мадам Бовари” и „Одисей” с лекотата и хармонията на две също толкова амбициозни творби – „Опасни връзки” и „Метаморфозата” на Кафка. Първите две са несъмнено велики, но най-великото изкуство е по-скоро прикрито, а не конструирано”.
„Традиция и индивидуален талант”, Т. С. Елиът, в „Свещената гора”
Независимо дали сте привърженици на теорията на Елиът за „безличността” на поезията или на концепцията му за „неизбежната жертва на автора към миналото”, това негово съчинение е невероятно:
„Ако сравните няколко стиха от големи поети, ще видите колко богато може да бъде разнообразието от съчетания, също колко различен, полуетичен критерий за величие има всеки от тях.
„Как да пишем със стил”, Кърт Вонегът, от „Как да използваме силата на написанта дума”
Вонегът е нестихващ извор на литературни съвети. Съчинението му за писането е добре замислено, находчиво и изпълнено с радост:
„Защо да проучвате собствения си стил на писане с идеята да го подобрите? Направете го като признак на уважение към читателите си, независимо какво пишете. Ако надраскате набързо мислите си, по какъвто и да било начин, читателите ще усетят, че въобще не се интересувате от тях. Ще ви обявят за егоцентрик, за глупак или още по-лошо, ще спрат да ви четат”.
„Защо пиша”, Джордж Оруел
Трудно е да се изготви списък с големи съчинения, без той да включва поне нещо от Оруел:
„Всички писатели са суетни, егоистични и мързеливи, и на дъното на мотивите им винаги лежи мистерия. Писането на книга е трудна, изморителна борба, като дълъг пристъп на тежка болест. Човек никога не трябва да се захваща с това, освен ако не е задвижван от някаква демонична сила, на която нито може да устои, нито може да я разбере. Тази демонична сила е същата, която кара бебетата да плачат за внимание. И все пак, вярно е също, че човек не може да напише нищо стойностно, освен ако не се старае постоянно да се откъсне от собствената си същност. Добрата проза е като прозорец. Не мога да кажа със сигурност кои от мотивите ми са най-силни, но знам кои от тях заслужават да бъдат последвани. Като гледам завършените си творби, виждам, че когато нямам политическа насоченост, пиша безжизнени книги, абзаците ми са пусти, без смисъл, пълни с декоративни прилагателни и липса на конкретика”.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Флейвъруайър” (Flavor Wire)
