Начало / Интервюта / Васил Георгиев, носител на наградата „Хеликон”: Българската литература е най-голямото сираче на Балканския полуостров

Васил Георгиев, носител на наградата „Хеликон”: Българската литература е най-голямото сираче на Балканския полуостров

Васил Георгиев е роден през 1975 г. в София. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2001 г. През 2008 г. защитава докторска дисертация в областта на правото на Европейския съюз. Работи като адвокат .
Първият сборник с разкази на Васил Георгиев – „Будистки плаж“ (2008) е номиниран за наградата „Хеликон“ за 2009 г. и е един от фаворитите за спечелването й. Вторият сборник на Васил Георгиев – „Уличник. Истории на софийските улици“ е номиниран за Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ за българска книга на 2010 г. Книгата представлява сборник с най-добрите текстове на автора от списание „Една седмица в София“, в което от 2006 г. всяка седмица представя портрета на една софийска улица.
Тази година излезе „Деград” -третата книга на Васил Георгиев, която беше отличена с престижната награда „Хеликон“.

Очакваше ли да спечелиш ?
–    Предполагах, разбира се.Тази година имаше много хубави книги, които дори не попаднаха в селекцията на журито като “Машини за любов” на Момчил Николов и “Кратка повест за срама” на Ангел Игов .Следя българската литература и смятам , че моята книга  беше от добрите. Да, очаквах – няма да се заблуждавам.

На награждаването каза, че това е “най- скъпото пиле “ в момента.
–    Това го знам, далеч преди да почна да публикувам.От свои приятели – писатели знаех още преди години , че това е най- престижната литературна награда.

Въпреки, че се дава от търговците ?
–    Да, критериите на журито са сравнително прозрачни, макар и неформулирани изрично. На всеки, който следи литературния живот е ясно, че те се провеждат след четири тримесечни дискусии , тоест има възможност за определена преценка у хората по отношение на тяхната адекватност. Имал съм и аз несъгласия, но не търся съответствие между  моя  вкус и този на журито. Не само мое мнение е, че наградата “Хеликон “ е най- престижна в момента именно поради своята прозрачност. Дано тя продължи да бъде такава, защото много лесно се губи един добре постигнат авторитет.

Има ли тенденциозност в това, че беше награден сборник с разкази, предвид Европейската награда на Калин Терзийски неотдавна?
–    Моята книга беше номинирана преди да бъде дадена наградата на Калин. Интересен въпрос е , доколко е удачно в една категория да са романите и сборниците с разкази. Но в България има много по-добри разказвачи , писатели на къси разкази , отколкото романисти. Романът е по-труден жанр и все пак доколкото съм следил номинациите и литературните конкурси, съотношението е 50 на 50. Факт е, че конкуренцията при разказите е по-голяма.

Повече започна да се шуми около твоята личност, отколкото върху книгата. Измести се центъра на “ Деград” …
–    Да, повече внимание се обръща на личността, отколкото на това което тя прави. Много по-лесно е да следиш публичните изяви на човека, отколкото да се интересуваш от творчеството му. По целия свят е така при писателите. При артистите е друго , поради естеството на тяхната работа. Те задължително са на показ.

Да “осветлим “ процеса около създаването на тази книга.
–    Написах я за сравнително кратко време – около две години. Тя е много по-различна от първия сборник “ Будистки плаж”, по- социална е. По-натоварена е с идеи, докато първата беше натоварена с емоции. Има няколко разказа, които са ми любими и смятам , че са едни от най- добрите , писани в България. “След бурята ще бъдем пак със тебе”, ”Киряк от Толстой”   , “Етика на насилието” ,”Френска връзка”, “Смъртта е разврат”. Те са изключително силни и се надявам да докоснат хората.

Има някаква ирония в това, че на церемонията по награждаването , в присъствието на кмета на София, спечели книга ,озаглавена “Деград”. Търсиш ли знаци по пътя ?
–    Не, в случая. Аз се интересувам от политика, но за  да  допуснеш читателя до себе си, не бива да поставяш филтър и да налагаш определени очаквания, каквото би била една политическа позиция. Заглавието е такова, защото последните две години всички ние получихме много сериозен урок от тази криза, но тръгнахме с големи очаквания, както са го правили поколения преди нас. Въобразихме си един възход силно напомпан и последва срив в съзнанието на хората. Тази деградация е най-ужасното нещо, което според мен се случва след Втората световна война. Това е удар ,който превърна хората в руини, в едно нищо.С книгата си искам да кажа ,че няма по-силен упадък от разрухата , която следва големите очаквания. Все пак има оптимизъм …

Мнозина биха те упрекнали че просто литературстваш в момента – случвало ли ти се е наистина да започнеш от нулата?
–    Да, преди шест месеца .Започнах да работя като самостоятелен адвокат.

Мислиш ли, че негативният имидж на съвременната българска литература се дължи на смесването й  с вид поп култура. По-точно с натрапливото присъствие на едни и същи хора по медиите.
–    Има конфликт между формалната и съдържателната страна на думата”писател”. Но за това са виновни самите медии, които не могат да направят това разграничение, да отличат важното от незначителното. От друга страна те се съобразяват с вкуса на читателите. Може би точно това е свободата на словото. Аз не държа да се харесвам на цялата нация. Нямам нищо против хората да са агресивни към това, което пиша. Но не е необходимо да се подхранват изкуствени конфликти, като този за 68-ма година например. Или да се гледа на младите писатели като на маргинали, които скоро ще приберат в лудницата за наркотици и алкохол, като мръсната плява на демокрацията. Хубавото на награди като “Хеликон” е, че дават възможност да се предизвика дебат, да се използва пълноценно един вид публичност. Българската литература е най-голямото сираче на Балканския полуостров. Няма структура, нито литературни агенти , които да я представят пред света. Писателят разчита на собствените си контакти, а това е непосилно .Така че въпросът кой е победител си остава във врящия казан.

Умееш ли да губиш ?
–    Ще отговоря с един виц от историята. Когато през 45-та Чърчил печели войната , отива на Потсдамската конференция и там го питат : “Вие спечелихте войната, но загубихте изборите”, той отговаря “Щях да се чувствам много по-зле , ако бях загубил войната, но спечеля изборите.”

 

Интервюто взе Людмила Еленкова

Свързани заглавия
Десетата награда „Хеликон” беше присъдена на „Деград” на Васил Георгиев
Георги Лозанов: Що за творец е този, който се примирява
Васил Георгиев: Бързата литература стана жертва на собствения си успех
Леа Коен: Навън рецензират творбата, а у нас автора

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Един коментар

  1. Браво на госпожа Еленкова за така добре формулирания предпоследен въпрос. И за репликата на Васил: „Но за това са виновни самите медии, които не могат да направят това разграничение, да отличат важното от незначителното.“
    И интернет пространството е виновно. Благодарение на него наблюдаваме шумни самореклами на редица невзрачни автори, предимно поети – както мъже, така и жени, които станаха по-известни от стойностните автори, защото му хванаха чалъма как да се връткат пред „фенове“ по форумите. Някои го наричат „слизане сред народа“.