Начало / България / Как да се борим с насилието в училище

Как да се борим с насилието в училище

Излезе книгата „Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят“ от Барбара Колоросо (изд. „Софтпрес“).
209090_bНасилникът, жертвата и (не толкова невинният) наблюдател са три роли в трагедия, която ежедневно се разиграва в домовете ни, в училищата, на детските площадки, по улиците и на работните места.
Какво е и какво не е тормозът в училище? Как да го разпознаем? Какви са признаците, че детето ни е жертва, и как да го защитим? Какво трябва да се направи, за да бъде прекъснат цикълът на насилие в класните стаи, и как да помогнем не само на жертвите, но и на насилниците?

Барбара Колоросо – международно признат консултант по въпросите на възпитанието и образованието, дава на родителите, учителите и специалистите, които работят с деца, инструментите, необходими за прекратяването на тази порочна практика. „Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят“ излиза за първи път преди повече от десетилетие, вече има пет обновени и допълнени издания и се счита за една от най-авторитетните и полезни книги за превенция и интервенция при проблеми с насилието.

CUTLINE - Author Barbara Coloroso was one of several experts who spoke at the International Stop Cyberbullying Youth Summit held at the Confederation Centre of the Arts in Charlottetown on Saturday. Guardian photo by Mitch MacDonald

Според Колоросо първата стъпка към прекъсване на тормоза е да се намерят причините и начините, по които едно дете се превръща в насилник или в жертва (а понякога и в двете), и да се изследва ролята на наблюдателите за продължаване на този цикъл.
„Трябва да се вгледаме в културния климат на дома, на училището и на обществото, което може би култивира насилието, като подкрепя порочното поведение от страна на не толкова невинните наблюдатели, които се явяват поддръжници на целта на насилника, и затруднява смелите свидетели, онези, които оказват съпротива, и защитниците да осигурят подкрепа на тормозеното дете, да излязат и да заговорят срещу несправедливостта“ – пише Барбара Колоросо в книгата „Тормоз в училище.“
Комбинацията от насилник, който получава това, което иска от жертвата си; тормозено дете, което е твърде уплашено, за да се оплаче; наблюдател, който участва в насилието или си затваря очите за него, и възрастни, които третират насилието като закачка, а не тормоз, като „момчешка му работа“, а не като хищническата агресия, може да бъде смъртоносна и новинарската хроника го доказва.
Специално внимание Колоросо обръща на кибертормоза и онлайн насилието:
„Голяма част от насилието извън Мрежата се извършва без знанието на възрастните, а младите хора се колебаят дали да докладват. Кибернасилието не само се извършва без знанието на възрастните, но и нахлува в живота на детето толкова силно, че то се чувства извънредно изолирано и тормозено. Трябва да убедим децата си, че могат да ни имат доверие, че сме могъщи съюзници и ще действаме, стига само да ни се доверят.“
schoolviolencephotoНеобходимо е да спре публичното прехвърляне на вина и отговорност между родители, учители, медии и администрация. Още по-трудно и необходимо е ние – като родители, учители и общество – да създадем безопасен пристан за нашите деца. Трябва да направим всичко необходимо, за да изземем оръжията от сърцата, умовете и ръцете им. Да ги научим да отстояват правата си, докато в същото време уважават правата и нуждите на околните; да разрешават конфликтите без насилие; да проявяват интегритет, когато са поставени в трудна или неудобна ситуация или когато са подложени на натиск; да развият личен етичен кодекс, който да им дава силата да постъпват правилно независимо от външните обстоятелства или последствия.
От тази книга ще научите:
•    Кои са формите и методите на насилието;
•    Кои са четирите умения, които трябва да притежават децата, за да се предпазят;
•    Какви са признаците, че детето ви е жертва;
•    Кои са сигналните лампи, че детето ви е склонно към агресия;
•    Кои са четирите “противоотрови” на насилието;
•    Как да помогнете на жертвата на насилие да се възстанови и как ефективно да повлияете на насилника.

ОТКЪС

Насилието: дефиниция

Както отбелязва Кен Ригби, за да започнем разговор, ни е необходим общ език и разбиране за динамиката на насилието. Има многобройни дефиниции на насилие: някои са твърде тесни, а други – прекалено всеобхватни. Някои го разглеждат като конфликт, който се нуждае от решение. Други го ограничават до постоянно и повтарящо се поведение. Дефиницията, която използвам аз, е развита въз основа на опита ми през последните четиридесет години, през които съм наблюдавала еволюцията в проявленията и средствата, използвани при насилието, програмите, създадени, за да се борят с него, и изследванията, които задълбават в проблема.

За мен насилието е съзнателна, преднамерена, нападателна, зловредна или оскърбителна дейност, предназначена да унижи и да нарани мишената, като същевременно достави на извършителя удоволствие от болката и нещастието на жертвата. Често предизвиква страх чрез заплахи за последваща агресия и може да се превърне в терор. Агресията може да е вербална, физическа и/или социална. Може да е основана на расата, етноса, религията, пола, сексуалността, сексуалната идентичност или ориентация, физическите или умствените качества, теглото, алергиите или икономическия статус. (Тези основи често пъти увеличават жестокостта и нейното влияние върху мишената.) Може да бъде – и често е – настойчива, постоянна и да се повтаря във времето, но не е задължително. И е еднократният акт е насилие. Ако е постоянна и е насочена към група със защитен статут, агресията може да е форма на насилие, често пъти наричана „мъчение“, а ако е достатъчно жестока, може да се приеме за престъпление. Тя включва всички форми на тормоз и кибернасилие. С други думи, това „системно налагане на сила в междуличностните връзки“ е нещо зло и жестоко и включва извличането на удоволствие от нечия болка и страдание.

Четирите белега на насилието

Независимо дали е предумишлено, или наглед връхлита неочаквано, независимо дали е очевидно, или е прикрито, в лицето или зад гърба ви, лесно за разпознаване или загърнато в одеянията на привидно приятелство, дали се извършва от едно дете, или от група, насилието винаги включва тези три белега:

  1. Неравенство на силите. Насилникът може да е по-възрастен, по-голям, по-силен, да си служи по-добре с думите, да е с по-високо социално положение, да е от различен етнос или да е от противоположния пол (повече за това – покъсно). Насилникът разполага с повече сила и влияние от жертвата. Самият брой на децата, събрани заедно, за да упражняват тормоз, може да създаде такава неравнопоставеност. Насилието не е съперничество между братя и сестри, нито е спречкване между две равнопоставени деца, между които съществува конфликт.
  2. Намерение да нараняваш. Насилникът възнамерява да причини емоционална и/или физическа болка, очаква деянието му да нанесе вреда и изпитва удоволствие от
    причиняването и наблюдаването на страданието. Това не е инцидент или недоразумение, не е грешка на езика, не е закачка, не е случайно подложен крак, не е неумишлено
    невнимание, няма „Ох, не исках“. Насилникът цели да тормози, да се присмива, да унижава.
  3. Заплаха за последваща агресия. И насилникът, и жертвата знаят, че тормозът може и е вероятно да се повтори. Не е предвидено да е еднократен акт, особено ако мишената изглежда беззащитна. Често се започва с вербално насилие (обиди, расистки нападки, пренебрежителни сексуални подмятания, унизителни коментари за физическите или умствените способности на мишената), след което насилието ескалира до социално изолиране (отбягване, слухове, клюки и изключване), а после, ако климатът и културата в училище позволяват, насилникът свободно и със страст преминава към физически тормоз (удряне на шамари, ритници, препъване, заключване на жертвата в шкафчето ѝ, принуда за унизителни или невъзможни за изпълнение дейности и/или лишаване на жертвата от необходими физически удобства) със знанието, че никой няма да се намеси, за да прекрати жестокостта.

Когато насилието необратимо ескалира, се добавя и четвърти елемент:

  1. Терор. Насилието е системен тормоз, използван за сплашване и запазване на надмощие. Терорът, прицелен в сърцето на нароченото дете, не е просто средство за постигане на целта, а е самоцел. Щом веднъж ужасът е налице, насилникът може да действа без страх от обвинение или разплата. Жертвата на насилието се е предала и е съвсем беззащитна, така че е крайно невероятно да опита да отвърне или да каже на някого за ставащото. Насилникът разчита, че въвлечените свидетели няма да направят нищо, за да спрат насилието. И така кръгът се затваря.

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Губим все повече концентрация при четене

Проблемът се наблюдава при малки и големи Книгата помага да успокоим мозъка и да го …

Един коментар

  1. П.Николова

    Вносни книги, рецепти – единствената причина за насилието навсякъде е липсата на любов в семейството – когато едно дете расте в агресивна среда, какво да стане от него?