Начало / Любопитно / Кратка история на горенето на книги. От печатната преса до интернет архиви

Кратка история на горенето на книги. От печатната преса до интернет архиви

ows_14637879451162Когато ислямисти от Ал Кайда нахлуват в Мали, а после и в Тимбукту през 2012 г., сред мишените им са безценни ръкописи – книги, които трябва да бъдат изгорени. Щетите биха могли да бъдат много по-тежки, ако ги нямаше хора като Абдел Кадер Хайдара, който рискува живота си, за да спаси средновековните произведения. Той и други помощници успяват да измъкнат 350 000 ръкописа, доказвайки не само колко ценни са книгите, а и на какви рискове са готови обикновени хора, за да ги защитят. Това е забележителна победа в историята на унищожението на книги.

Книги и цели билиотеки са унищожавани от векове назад. Понякога напълно умишлено, друг път просто като още една жертва на войни. През 213 г. пр.н.е. китайският император Кин Ши Хуанг наредил да бъде запалена клада с книги, като акт за затвърждаване мощта на новата му империя. Изгорени били исторически  книги, поезия, проза, все такива, чрез които поданиците можели да сравнят могъществото на новия владетел с тези на предишните.

Според Ребека Кнут, автор на „Убийство на книги” (Libricide) и „Изгарянето на книги и живи библиотеки”, Кин и други религиозни лидери са малка част от ранната история на горенето на книги. За древните горенето на книги било символ на завоевание. Вижте най-яркия пример – изгарянето на Александрийската библиотека.

Всичко се променя с изобретяването на печатната преса от Йоханес Гутенберг през 1450 г. Изведнъж има много повече не само книги, а и знание. С новото изобретение се задвижва възходът на науката и летературата. Толкова, че някои лидери на авторитарни режими все още се опитват да изгорят постиженията от този период.

Според Кнут причините за изгаряне на книги се променили, след като с изобретяване печатната преса дошло Просвещението. Хората виждали знанието като начин да променят себе си и света. Така книгите станали много по-достъпна стока, която вече не била контролирана изцяло от елита.

Може би най-скандалните изгаряния на книги, познати на историята, са тези от Адолф Хитлер и нацистите. Подобно на тях, Мао Дзъдун, след като поел контрол над Китай, наредил да се унищожат всички книги, които не подкрепят пропагандата на партията му. А в по-скорошни времена, Обществената библиотека „Джафна” в Шри Ланка е изгорена от синхалски будисти. Тя е смятана за една от най-големите библиотеки в цяла Азия за времето си.

Дори когато знанието може свободно да достигне до хората, символичността на изгарянето на книги е тежка. „Книгите не са мъртви неща, съдържат потенциален живот в себе си, който може да бъде толкова силен, колкото душата на човека, чиято проекция са”, пише Джон Милтън, автор на „Изгубеният Рай” през 1644 г. „Да убиеш човек значи да убиеш разумно същество, но да унищожиш книга, значи да унищожиш самия разум.” Идея, която продължава да съществува и в съвременната култура. Например в книгата на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт”.

„Книгата е зареден пистолет в съседната къща” предупреждава един от героите в романа на Бредбъри в спор защо трябва да се горят книгите и знанието им да бъде заличено. „Кой знае кой би могъл да бъде мишената на един добре образован човек?”.

Барбара Тъчман казва през 1980 г. в Библиотеката на Конгреса: „Книгите носят цивилизацията. Без книги историята мълчи, литературата е глуха, науката осакатена. Без книги развитието на цивилизацията не би било възможно”.

Днес новите технологии предлагат възможността за дигитализиране на всякакви писмени документи. „Трябва да бъден внимателни с технологията”, предупреждава Кнут. „Ако спрем да се обновяваме формата на технологиите, няма значение, че дигитализираме цялото знание на света, ако не можем да го отворим”.

Технологиите безспорно променят начина, по който запаметяваме и споделяме информация, но според Кнут сърцевината на мотивите за изгаряне на книги е същата – поставяне на една инфромация пред друга.

„Ето затова властта е толкова плашеща”, добавя Кнут. „Тя ти позволява да задействаш логиката на собствените си убеждения”.

 

Превод Кристина Цонева, по материали от „Смитсониън”

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *