Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторката на „Три сестри, три принцеси“ Филипа Грегъри не е фен на писането заради самото писане: „Това е самотно и изтощително занимание и ако искате да споделите 150 000 думи, по-добре да имате нещо интересно за казване“. Тя е поредният гост на рубриката „На по книга“ на в. „Ню ЙоркТаймс“.
Какви книги има на нощното ви шкафче?
Имам препълнен електронен четец, на който първите четири заглавия са „Counting for Nothing: What Men Value and What Women Are Worth“ на Мерилин Уоринг, „What Isn’t History?” на Ян Мортимър, „The Ancestor Syndrome: Transgenerational Psychotherapy and the Hidden Links in the Family Tree“ на Ан Анселин Шутценберген и „Rosencrantz and Guildenstern Are Dead“ на Том Стопард. Странна комбинация, но аз съм ги събрала.
Коя е последната велика книга, която прочетохте?
Наистина харесах „The Glass Room“ на Саймън Моър.
Как избирате четивата си?
Подобно на мнозина, трудно избирам книгите си. Често изчитам всички книги от един автор, веднъж открия ли го. Чета ревюта и те често ме насочват, получавам идеи от други хора, особено историци и романисти, които са придирчиви като мен.
Как си представяте идеалното лятно четиво?
Обичам да чета художествена проза и то за мястото, на което отивам – тази година това е Южна Франция, затова четивото е „Нежна е нощта“ на Ф. С. Фицджералд.
Кое прави добър един исторически роман и кои са любимите ви представители на жанра?
Докато пиша, не чета исторически романи. Първо, персонажите, описани от някой друг, ме влудяват. Идеята за Катерин Хауърд като безгрешна жертва или като пълна уличница е обидна. Жените не са еднопластови. Също така не чета този жанр, докато правя проучванията си, защото авторът може да е включил нещо невярно или измислено, което да се запечата в съзнанието ми. Но когато прочета добра книга, ми се иска да съм я написала; ако е лошо написана, се ядосвам, че авторът е развалил историята. Затова чета само наистина добри писатели, на чийто труд мога да се насладя.
Кое е последното интересно нещо, което научихте от книга?
От книгата „Teaching Children to Ride” на Джейн Уолъс научих, че при малките ездачи на пони са нужни двама души – един да държи кончето и един – ездача. И внуците ми са наистина доволни, че прочетох книгата, преди да започна да ги уча да яздят. Моите собствени деца почваха и се отказваха с години.
Кой класически роман прочетохте за първи път наскоро?
Наскоро прочетох цялата „Сага за Форсайтови“ на Джон Голсуърти. Прочетох първата част преди години, но бях забравила, че действието се развива с поколения. Бях напълно погълната от разказвача, от променящата се гледна точка и превеждането на читателя през нея.
Кои жанрове избягвате?
О, говорете ми! Защо изобщо някой пише порнография? Ако имате добра идея, защо я пропилявате по този начин? Не е ли по-добър сексът, без да го публикуваш? И защо изобщо някой пише некадърни романи? Писането е изтощаващ процес – ако смятате да нахвърляте 150 000 думи, добре е да имате нещо интересно за казване. Защо се пишат криминални романи с толкова очевидни убийци? Защо се пишат любовни истории с идиотски персонажи? Писането трябва да е едновременно индивидуално и универсално. Ограничаването до един жанр е като да сложиш огради на Вселената, защото се страхуваш от пространство.
Как четете?
Как обичам да чета е като как обичам да дишам. Обичам да дишам! И чета през цялото време, по цял ден, преди да заспя. Правя проучванията си с дебели хартиени издания, защото обикновено това са стари източници. На обед чета хартиен вестник. Имам някаква старомодна съпротива срещу онлайн медиите, но ми изглежда съвсем уместно да чета вестник на масата по време на обед, там не мога да се взирам в екрана. Вечер чета художествена проза от четеца си, ползвам го и преди да заспя за някой исторически роман.
Как организирате книгите си?
Обичам си рафтовете, които вече са толкова много и толкова пълни, че мога да ги нарека библиотека. Като студентка започнах да си купувам на старо класически творби и сега имам пълна колекция, включително някои първи издания. Сега основно купувам електронни книги и те са подредени азбучно, според името на автора. Имам хиляди книги и 554 на моя четец, от които съм чела почти всички. Създала съм си уютно кътче за четене – за мен и за еднокраката ветрушка, която спасих и живее с мен, докато се научи да лети свободно. Тя обича класически творби под крачето си.
Коя книга може да изненада в библиотеката ви?
Имам странна секция с книги за вещерството, както и такава с история на скиорството – те са от началото на проучванията ми.
Коя е най-хубавата книга, която са ви подарявали?
Кръстникът ми подари книга с детски стихове, когато бях на 7 години и от тези комични стихчета преминах на великите творби. Четях от нея и на децата си.
Какъв читател бяхте като дете?
Бях самотно дете и запален читател. Взимах по четири книги седмично от библиотеката и затова днес силно подкрепям тези публични институции.
Ако организирахте литературно парти, кого щяхте да поканите?
Лудост е да поканиш трима писатели на вечеря, но ако това са Ърнест Хемингуей, Дороти Паркър и Кристофър Марлоу, неизбежният скандал би бил интересен.
Кой бихте искали да опише живота ви?
Наскоро се научих да играя на тази игра – да си избера биограф, и тя не е приятна. За човек, който обича публичното говорене за книгите си, но мрази фокусирането върху личния му живот, това е кошмар. Но избрах биограф – млада жена с голям талант, която разбира ужаса ми от собствената ми биография, любовта към романите ми и отдадеността ми на дискретното съществуване. Тя е писател, който разбира силата на празната страница или на мълчанието. Поставих ù задачата да не напише биографията ми и мисля, че ще се справи блестящо.
Кое ще бъде следващото ви четиво?
Напоследък чета материали за жените през Средновековието и по-специално за това как те са изолирани от пазара, закона, публичните позиции, изобщо отвъд видимото. Не мога да ви опиша колко завладяващо е това проучване. Всеки ден чета нова книга и вечер си лягам с глава, пълна със сравнения между тогава и сега. Така че чета книги в тази посока. Възможно е да не носят светлина, но дават яснота.
