Начало / Свят / Ъруин Шоу – пример за цяло поколение автори

Ъруин Шоу – пример за цяло поколение автори

ил.1Ъруин Шоу е талантлив писател на кратки разкази, пиеси, сценарии, романи. Умира на 71 години в любимия си Давос, Швейцария. Най-известен е с кратките си разкази за 30-те и 40-те години, които служат за литературен пример на цяло поколение автори. Още през 30-те години на XX в. в „Ню Йоркър” започват да излизат негови истории, сред които „Момичетата с летни дрехи”.

Текстовете му се отличават заради директния език, който използва, замахът, с който изгражда персонажите на героите си и силното му усещане за сюжетна линия. Младите автори по това време се впечатляват от стила на писане на Шоу и щедростта му. Гай Талийз казва за него:

„Срещнах го през 1955 г. в Париж. Тогава бях обикновен войник, а той беше толкова мил с мен, колкото би бил с Джон Стайнбек или Гари Купър. Той можеше да те накара да се чувстваш на нивото му, дори и да не си. В къщата му в Швейцария, в апартамента му в Париж, в някое кафене в Рим, в Хемптънс или в хотел „Риц” в Ню Йорк, където и да го намереше, когато човек беше с Ъруин Шоу, енергията и оптимизмизмът му те обхващаха.”

Въпреки че авторът пише няколко сборника с кратки разкази, както и седем пиеси, най-известната му творба остава първият му роман „Младите лъвове”, която излиза през 1948 г. В нея той описва историята на трима войници – двама американци и един германец – чиито съдби се пресичат на бойното поле по време на Втората световна война. ил.2

Ъруин Шоу преуспява с писането си. През 1981 г. вече има напечатани 14 млн. екземпляра от книгите му, както с твърди, така и с меки корици. Няколко от творбите му, включително „Хляб по водите”, стават бестселъри още приживе. А три от тях, сред които „Богат, беден” са екранизирани в успешни мини сериали.

„Ъруин Шоу живя така, както пишеше – с ненадминат стил, остроумен и докрай верен на убежденията си”, казва Доналд И. Файн, неговият редактор и издател. „Всичко, което той правеше, беше с по-дълбоко значение, което остана малко затъмнено, според някои, от изумително талантливото, на пръв поглед безгрижно писане. Както веднъж ми каза „Мислят си, че всичко ми е толкова лесно. Потя се над всяка една дума, но се радвам, че не си личи”.

превод: Кристина Цонева
По материали от „Ню Йорк Таймс”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *