Авторът на „Къща от карти” Майкъл Добс: „Трябва да съм продал душата си”

28.07.2017 Интервюта

Мъжът зад бестселъра и най-успешния телевизионен политически сериал разкрива вдъхновението за историята си, дава съвети за силата на убеждението и споделя своите лични политически мечти.
Романът „Къща от карти”, който излиза през 1989 г. , разказва за аморалните машинации на властимащите в Англия. Пише още две книги, след това Би Би Си прави минисерии по трилогията, проектирана във Вашингтон, Окръг Колумбия.
Това са най-популярните серии изобщо, излъчвани по Нетфликс. Добс е изпълнителен продуцент на американските минисериали, което значи, че може да има толкова участие, колкото пожелае. Казва, че това е най-щастливото му професионално преживяване. И всичко това става реалност благодарение на Маргарет Тачър.
„Всичко започна когато Маги Тачър ме разби, беше доста жестока с мен. Не се оплаквам, политиката е сложна и трудна. Но ми причиняваше нещастие доста дълго време… Въпреки отношението ù към мен, аз все още я смятам за може би най-великият министър-председател в мирно време на XX век”.
„Седмица преди изборите през ’87-ма, тя беше убедена, че губи (но не губеше) и изля болката, гнева и яда си върху мен. А аз бях навярно най-невинният човек в стаята по това време” – казва Майкъл Добс.
Въпреки че авторът отрича първата му и най-успешна книга да е написана като отмъщение, историята в нея започва и свършва с ужасен министър-председател. „Повечето от нещата, които описах в „Къща от карти” бяха събития, които или съм наблюдавал, или съм участвал в тях, или съм извършвал, или съм гледал как други извършват”.
Теорията на Добс е, че великите политици черпят амбиция от личните си демони, а той самият няма подобен порив.
„Великите хора имат велики слабости и това често е причината, която ги тласка към политическата сцена. Маргарет Тачър, Чърчил, Гладстоун…”
„Не става дума за политика, нито за институции”, споделя той. „Става дума за власт, за личности, за слабости, за злонамереност. Всичко това беше излято върху мен още като ученик, защото ни караха да четем Шекспир”.
Добс е във възторг от факта, че историята му е пресъздадена от толкова талантливи актьори. „Изисква се най-големият актьорски талант, за да ти се размине това, за което разказвам в книгата. Историята би изглеждала несръчно ако се правеше от хора, на които не им приляга. Йън Ричардсън, Кевин Спейси – мисля, че някъде по пътя трябва да съм продал душата си, защото не съм сигурен как се оказах такъв късметлия”.