Начало / Автори / 87 години от рождението на особняка, който стърчеше над другите

87 години от рождението на особняка, който стърчеше над другите

700_ec0f88d1edebd51690efd07c8eb9c44cНа днешния 25 юли през 1930 година е роден незабравимият Атанас Славов. Незабравим, защото всички, които го познаваха, завинаги запомняха острия му език и чепатия му характер, зад които се криеха (даже не се криеха, а направо ясно се виждаха) неговата доброта, любопитство и остро писателско око. Той дълго се щурà по света, но накрая кандиса и си остана в България, където се и спомина на 4 декември 2010.

Бай Атанас остави разнообразно творчество − белетристика, поезия, краеведски и научни изследвания, филмови сценарии, мемоари, детски книжки, фантастика, есеистика… За който жанр не се сети, само в него не писа.

201005280100519100Беше приятел на „Хеликон“ и хеликонци и до днес пазят прекрасни спомени от общуването си с него. Ала нека дадем думата на друг писател от този край, Христо Карастоянов, чийто текст сме публикували през 2012, но няма лошо − едни са го забравили, други не са го чели.

Ето го:

ЗА АТАНАС СЛАВОВ КАТО ЗА АТАНАС СЛАВОВ

Атанас Славов можеше да състави песнопойка със стари тарикатски песни и това да се превърне в същински труд по народопсихология − нищо че кипваше само като чуе тая дума.

Състави я и после покани маса народ на премиерата ù, и аз там бях, ядох, пих, помня аз, помня…
Но инак мечтаеше за “Нощите на Трентън” и веднъж, като ми разказваше в едно ямболско кафене за тая книга, изведнъж свирна хулигански на сервитьорката. Кафенето онемя, а сервитьорката − една невероятна простачка инак − се възмути и каза: “Как може такова нещо!”
Можеше. Той го можеше. Можеше почти всичко. Можеше например да кандърдиса един тираджия да го вземе със себе си и тъй обиколи с тира половин Европа, а после ми писа как, като прекосявали границите, и нали тирът има право само на шофьор и помощник-шофьор, пък те − трима! − та той слизал и минавал пеша с онзи американски паспорт на гражданин на света и чакал Николайчо и помощника му от другата страна на капепето…
После “Нощите на Трентън” излезе в “Изток-Запад”, а онова кафене вече го няма, отвориха банка на негово място, пък сервитьорката повече не съм я виждал. Може пак да е сервитьорка, обаче не знам къде.

Slavov1А той просто умираше да живее! В едно друго кафене ми каза, че сред градовете, които нàй обичал, бил и Истанбул, защото Истанбул шуптял, както шуптяло лайното. Нямах представа как шупти лайното, той ми обясни, но аз нищо не разбрах, така че и сега нямам представа.

И въобще години наред идваше през ден в Ямбол, защото тук в кафенетата имало по-хубави петифури от сливенските. Но първо един ден се появи в тогавашната ни редакция, и като се появи – изпълни вратата от горе до долу – и вика: „Кой тука е Карастоянов?” Тъй беше и после стана една… После просто задругарувахме, с всички произтичащи от това последици за всеки, който другаруваше с Атанас Славов.

По онова време с Любомир Котев издавахме шашкънския вестник “Не-делник” и Атанас Славов много го харесваше и юнашки ни сътрудничеше. От “Не-делник” тръгнаха и текстовете, които след това се превърнаха в книга. Казваше се “Въведение в пропедевтиката”, страница по страница повтаряше точното оформление на главите в “Не-делника” заедно с картинките, които Славов рисуваше направо с мишката.
От въведението в пропедевтиката човек може да научи, че през Възраждането главите на статуите са ги дялали несъразмерно големи, понеже Микеланджело и там другите скулптори знаели, че по този начин, гледани отдолу, главите ще изглеждат точно каквито трябва да са, а така също се казваше, че във Франция няма министерство на културата, но има култура. Страшна работа!
Самото пък правене на “Въведение в пропедевтиката” си беше истинско забавление, но това вече е една друга история; впрочем “Въведение в пропедевтиката” я има възпроизведена в един от томовете му и, слава Богу, понеже в първото си издание тя беше в тираж от точно сто номерирани бройки. Както и да е.

Няколко години преди да си отиде, реши, че трябва най-сетне да довърши онова, което баща му не можал да започне, и тръгна по маршрута, който той си бил изписал в тефтерчето − сиреч мечтата му да обиколи планетата. Тъй обиколи света, на запад и на запад, според както щеше след туй да озаглави книгата си за това обикаляне, уестъринг му викаше, тоест да пердашиш на запад, и накрая ми я посвети. Така и така, “С благодарност към Христо Карастоянов, без когото тази книга нямаше да я има”. Не вярвам да е точно така, “На Запад и на Запад” сто на сто щеше и без мен да я има, но работата е там, че ми пишеше от всяко място, където се намира; писмата му пристигаха с точността на едно обещание и марките върху пликовете можеха да хвърлят в трепет дори и заклет домосед като мене, та затуй, преди да отворя плика − първо вземах атласа… Той наистина обикаляше света, тоя човек!

Е, тези писма са в книгата. Всъщност тези писма са книгата.
А записката за завръщането му в България гласеше:
“ЛЕТИЩЕ СОФИЯ
О, Боже!”
И толкоз.

Преди това се бяхме скарали люто и не си говорихме година и три месеца.
После се появи и каза: “Не знам какво ти казвам, но да знаеш, че е точно така, както ти го казвам!” По-безпардонно преобръщане на онова капризно изречение на Сократ, че знаел, че нищо не знае, не съм чувал, но не е там работата. Обаче сигурно е бил прав, защото когато написа първия том от биографията на Дънов (написа я впрочем затворен в една хотелска стая в Ямбол, много ви моля!), та като излезе първият том, половината дъновисти го помислиха и него за дъновист и го критикуваха, че не знам кое точно в биографията не било баш както го е написал, а другата половина скочиха отгоре му, че работа ли му е да пише за техния Дънов. Въобще не го бяха разбрали.

atanas_slavovНаписа предговор за една моя книга, и в този предговор напълно сериозно обясняваше как някаква циганка я питали какъв го предпочита – дебел ли, тънък ли, дълъг ли, закривен ли, кафалия – а тя викала „Да фърга, да фърга ми дайте на меня!”… И тъкмо пак да се скараме, той пишеше: „Карастоянов фърля като кит!” Е по-ласкателно нещо не бях чувал за себе си, няма и да чуя очевидно.

Веднъж седнал да убеждава Веселина Седларска да инсценират смъртта му. Така и така, той щял да се скрие някъде, тя щяла да напише некролога му и така щял да преброи с точност колцина са му приятелите на тоя свят.

Веселина, разбира се, не приела да участва в жестоката му игра, което вероятно никак не е било игра, защото точно по това време получих от него най-странното писмо. В събджекта пишеше: “Старостта дòди!”, а писмото − празно. Само “Старостта дoди!” горе и надолу нищо друго.
Не знам какво ми е казвал с това, но вече знам, че е точно така, както ми го е казвал. През юни в годината, когато Атанас Славов след месец щеше да стане на 80, сливенската регионална библиотека “Сава Доброплодни” − където вече имаше фонд “Атанас Славов” и където по онова време директорката Росица Петрова му беше отделила самостоятелен кабинет в библиотеката − организира (ако така се казва) честване на юбилея му.

Беше чудесно намислено и чудесно подготвено. Камерната зала на тукашния театър беше претъпкана, ще прощавате за тъпото клише, но точно така беше. Тоз говори, онзи говори, аз говорих, а накрая Насо каза, така и така, написал съм нещо и ще ви го прочета, а вие ще ме слушате, щот нали за т’ва сте тука. В залата, не знам защо, беше твърде тъмно, предполагам, че е било заради мултимедията, или както там му викат, пуснаха малко светлина, но пак си беше тъмно, обаче той четеше с точността на прилепите…

Онова, което беше написал и което прочете, си беше чисто теглене на чертата. Прочете го и каза това, което винаги казваше след добре свършена работа: “Ай готово!…”

С Любо Котев трябваше да се връщаме веднага в Ямбол, та си тръгнахме, когато към Насо се виеше ли, виеше безкрайната опашка от хора с букети и подаръци, бизнесмени, писатели, тираджии, пенсионери, художници, артисти и дори един рейнджър, Янко, дето беше ходил в Камбоджа, а Атанас Славов стърчеше над всички, както винаги е стърчал.

Повече не го видях.

Прочетете още

DSC_0547-291x300

Христо Карастоянов ще гостува в Русе

Двукратният лауреат на престижната награда за нова българска проза „Хеликон“ Христо Карастоянов ще се срещне …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...