Лира Литературно-рекламна Агенция
Романът „Химера” от Джон Барт, спечелил през 1972 г. Националната награда на САЩ за художествена литература, вече е в България. В него обявеният за гений автор преплита приказките на Шехерезада и митовете на Елада за Персей – убиеца на Горгона Медуза и Белерофонт, погубил Химера, с философски анализи за секса, любовта и съпружеството. От страниците капят еротика, насилие и метафизика, ирония и похвати на творческото писане, кодирани в числата на Фибоначи или в концентричните кръгове от черупката на охлюв.
В гръцката митология Химера е огнедишащ звяр с лъвска глава, опашка на дракон или змия и козе туловище, а като нарицателно в преносен смисъл означава фантазия, непостижимо желаниe.
Джон Барт създава своя роман-химера от три повести – „Дунязадиад”, „Персеида” и „Белерофонтиада”, които преливат една в друга. Дунязад е сестрата на Шехерезада, наричана тук Шахразад или Шари. В продължение на 1001 нощи тя стои край леглото й и става свидетел на всички сюжети в секса и литературата.
„Цялата литературна традиция е била предадена на теб, а и цялата еротична традиция! Няма история, която не си чула, няма начин на любене, който не си видяла отново и отново. Мисля за теб, малката сестра, целомъдрена и в двете: каква невинност! Каква изисканост! Сега е твой ред: Шахриар разказал на Шах Заман за своята прелестна любовница, за обичта си и към самата нея, и към нейните истории – която той също предава нататък; двамата братя се женят за двете сестри; това е твоята сватбена нощ, Дунязад…”, обръща се джинът към Дунязад в първата част.
В този джин се промъква самият Джон Барт – един автор на възраст 40 +, с един развод зад гърба си и литературна скука пред себе си.
„Стилно изпълнена, трагично пестелива и змиевидно елегантна”, така рецензентът на в. „Вашингтон поуст” разглежда романа. В „Химера” (изд. „Лист“) Барт разсъждава за невъзможността за сантиментални, еротични и сериозни отношения между мъже и жени в брак или любовна връзка, когато мъжът е самоосъзнат като герой – духовно изкривен автор, химера, обсебена от хаоса в различните си части, докато съпругата му остарява край него.
Всичките герои на романа копнеят за слушатели, за публика, на която да разкажат своите истории и подвизи. Актът на разказването и слушането е равносилен на секса. За Барт „писането и четенето или разказването и възприемането на разказа буквално са начини да се любиш“. Чрез магическата си среща със своята Шахразад Барт утвърждава важността на повествователния акт (и на любовта) – за отстраняване на заплахата от безвъзвратно унищожение: на историята в „Дунязадиад“, на живота в „Белерофонтиада“ и на човека в „Персеида“. Или както отбелязват Шахразад и джинът още в началото на „Химера”: „Ключът към съкровището е самото съкровище”.
Джон Барт е роден на 27 май 1930 г. в Кеймбридж (Мериленд).
– За кратко следва „Основна теория и майсторство на оркестрацията“ в Джулиард преди да бъде приет в Университета „Джонс Хопкинс“.
– Преподава в Пенсилванския държавен университет между 1953 и 1965 г.
– През 60-те години се премества в Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало, където преподава между 1965 и 1973 г. През този период се запознава със „забележителните есета“ на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес, който го вдъхновява за сборника с разкази „Изгубен в увеселителния парк”.
– След това преподава в Бостънския университет и Университета „Джонс Хопкинс“), преди да се пенсионира през 1995 г.
– Писателската му кариера започва с „Плаващата опера” (1956) и „Краят на пътя” (1958), два кратки романа, които се занимават съответно с дискусионни теми като самоубийството и абортите. Те са откровено „реалистични“ повествования; както по-късно остроумно отбелязва самият Барт, те „не знаят, че са романи“.
– „Факторът махорка (1960) първоначално е замислен като роман, завършващ трилогия, започната с първите два „реалистични“ романа на Барт, но като резултат от промяната в художествените възгледи на писателя, той е развит в крайна сметка в съвсем друг проект. С този свой роман Барт открива за себе си постмодернизма.
– Следващият роман на Барт, „Момчето козле Джайлс” (над 800 страници), е суперфикция, основана на представата за университета като универсум. Момче, отгледано от кози, открива човешката си природа и се превръща в спасител на разказ, представен като компютърен файл, предаден на Барт, който отрича, че разказът е негов.
– През 1967 г. Барт публикува често цитираното и полемично есе, приемано за манифест на американския постмодернизъм, The Literature of Exhaustion. В него реализмът е описан като морално остаряла традиция; собствените си творби Барт си представя като „романи, които наподобяват формата на роман, с автор, който играе ролята на автор“.
