Начало / България / Честит празник, скъпи български деца!

Честит празник, скъпи български деца!

10149Може да не ви се вярва, но някога и ние от Лира.бг бяхме малчугани. Кой по-отдавна, кой по-наскоро, послушни или палави, заслужили подаръци или не съвсем, и ние с трепет чакахме този първи ден на юни. И бяхме щастливи, когато родителите или близките ни ни ощипваха за поздрав по бузката, прегръщаха ни и ни даваха нещо дребно, но от сърце.
Днес е по-различно, вие имате много повече джунджурии и джаджи край себе си − и нужни, и ненужни − та не знаем на какво бихте се зарадвали. Макар да сте нашите пиленца, едва ли ще ви е по вкуса някоя буболечка като тази на снимката. Затова просто ви гушваме през монитора или телефона и ви пожелаваме да сте пълни с енергия, умни, сърдечни и да обичате книгите, защото който е приятел с тях, и да попадне в беда, те ще го измъкнат от нея.
А за да не сме с празни ръце на празника, ето ви три стихотворения, написани от един от нас. Те са скромният ни поздрав към всички вас. Да сте ни живи и здрави!

 

Е Т О   Е Й – Т А К А

Имах си балон – и то какъв балон! –
пухкав като коте, едър като слон,

като заек пъргав, като цирк засмян,
розов като къпан розов пеликан.

Галеше се нежно в моята ръка,
весело танцуваше – ето ей-така!…

Но веднъж се спънах, както си вървях,
и балона розов взех, че изтървах.

Литна той нагоре в синьото небе
и се спря високо в облачета две.

Долу от земята аз му правя знак:
– Ей, балончо розов, слез си тука пак!

Лошо ли ти беше в моята ръка?
Лошо ли живяхме – ето ей-така!

Той ми се усмихва, мига със очи…
Няма да си дойде – ясно си личи.

Мисля си: ще взема пушката си аз
и ще го надупча със сачмите – тря-яс!

Вярно, ще се върне. Но ще е умрял.
Ще лежи в тревата мъничък парцал.

Няма да се гали в моята ръка.
Няма да танцува – ето ей-така!

Не, не! И въздъхвам, тъжен и горчив:
по-добре в небето, но да ми е жив.

 

С Т Р А Ш Е Н   В Р А Г

Ето че и аз най-сетне си спечелих враг.
Питате ме как се случи? Ще ви кажа как.

Като всеки млад писател лягам си под час.
Книгата – прочет-прочет! – и лампата – угас!

Ала снощи в тъмнината през балкона – влез! –
три комари със китари, а единът – без.

И започна се концерта. Какво ти спане!
Аз им казвам: – Марш оттука! А те викат: – Не!

Цяла нощ комарски песни, танци и хора
свириха ми те, додето зазори зора.

И понеже най-накрая бях така ядос! –
на единът без китара казах, че е прост.

А той рече ми обиден: – Нямам инструмент,
тъй като съм им началник, т.е. диригент.

Не умея аз да свиря, но пък затова
всяка нощ ще ти ухапвам умната глава.

И навънка през балкона хвръкнаха си пак.
Как сега да спя спокойно с този страшен враг?

 

Д В Е Т Е   Л Я С Т О В И Ч К И

Тъй както и лани, нашият чардак
приюти ги двете в гнездото им пак.

Едната мушици да лови лети,
другата яйцата топли със гърди.

А щом дойде есен – с малките си те
в Африка отлитат при друго дете.

Там негърчето Тоби, мой непознат другар,
семки им събира от банан и нар.

Но стопли ли се тука – Тоби на свой ред
маха натъжено след птичия ред.

Къде е домът им? Тука или там?
В слънчева България? В Африка? Не знам.

И кого от двама ни в трудния си ден
те обичат повече – Тоби или мен?

Знам само, че в жега и във зимен мраз
там ги чака Тоби, тук ги чакам аз.

Прочетете още

kids

Четете на глас на най-малките

Важно e да им прочетете книжката Сега, като има повод от рода на 1 юни, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *