Начало / Критика / Свръхпроизводство на обич към всичко наоколо

Свръхпроизводство на обич към всичко наоколо

Любина Йорданова, Хеликон Русе

204239_b„Любовта идва” е тринадесета по ред стихосбирка на Мария. С ръка на сърцето мога да кажа, че с всяка следваща книга, с всяка следваща среща с поетесата и човека Мария Донева, все повече се очаровам.
Малцина са хората, които са така естествено слънчеви, зареждащи, забавни, талантливи, успокояващи, усмихващи, празнуващи и все в този дух.
Малко са и писателите, които не омръзват, макар че имат зад гърба си толкова написани и издадени стихотворения. Напротив! Виждам, че  хората все повече се радват и стават все по-нетърпеливи отново да се срещнат с Мария. Истински празник е да бъдеш на нейно представяне. И след това дни наред да ходиш дрогиран от думи и еуфория. Рецитираш стиховете ѝ, които си запомнил само защото тя ги рецитира по своя си начин – все едно си слушал любима песен хиляди пъти и вече я знаеш наизуст. Нужно е да чуеш Мария само веднъж, за да ти влезе под кожата и да ти стане любим поет и важен човек.

Та „Любовта идва” е поредната ѝ разкошна книга с целебно въздействие!
Вижте ѝ само корицата!
Всяко стихотворение е хапче, което може да те излекува от лошото настроение, негативизма, отчаянието, намусеността – най-опасните и широкоразпространени болести в днешно време. Думите  на Мария са като лупи, през които виждаш значимостта на всяко малко нещо.
Грейваш като слънце, усмихваш се без явна причина и преоткриваш света.

Даже и песъчинката има отредено място на страниците на книгата:
„с тънко показалче гали
теменужките заспали,
спи в обувката на мравка,
крие се във незабравка“.

Дори и малкото незабележимо човече е важно:

„Малко човече, само и добричко,
твоята радост почти е готова!
Тя те очаква, измита и нова,
тя като тебе почти не е спала,
поуморена, но чиста и цяла.
Търси те. Чака. От нерви трепери.
Малко човече, дано те намери.“

През очите на Мария тъгата е с истинкото си лице – красива е и жадува за внимание и обич:

„Уж беше същата тъга,
а с нова, зряла сладост,
по-леко дишаше сега,
приличаше на радост,
разсея се, подскочи чак,
парче сладкиш си резна,
издиша всичкия си мрак,
и след това изчезна.“

mdoneva_chereshiА само да знаете какъв смях пада, когато с приятели четем ето това стихотворение:

Хор на принцесите

Трудно е да си принцеса!
Драконите днес къде са?
Ти! Да, ти! Не ми се смей!
Нийде няма читав змей –

само някакви беззъби –
люпят семки, търсят гъби,
със елеци посред лято
и дори без люспа злато.

Нямат подли намерения,
нямат страшни прегрешения,
нямат крива кула даже.
Принцът как да се докаже?

Без далечни разстояния
и без тежки изпитания
как да си го разпозная –
да се вземем най-накрая?

Време ми е да се женя!
Дракона не го е еня.
Бързо времето тече.
Кой ли ще ме отвлече?

В тази книга лятото е на пиедестал, тъгата е приятел, а песъчинките, светулките, мигът, прегръдките и малките човечета са така възпети, че се умиляваш и осъзнаваш, че без тях светът ще пропадне.
Тук има много цвят, усмивки и една доловима натъженост.
Стиховете са живи и дишат. Като цветя от тучно поле са; като пера от крилото на птица.
Като топъл дъжд са. Като сноп слънчеви лъчи, които се забиват в право сърцето ти. Като шепа цветни камъчета, през които наблюдаваш слънцето. Като пламъче на свещ. Като глътка въздух сутрин рано. Като сладка болка от трънче, забито в петата или раничка на лакътя след  дива игра.

С книга като тази, любовта винаги я има!

P.S.
Последиците от прочитането на книгата са: склонност към смях, прекомерно желание за гушкане, овлажняване на очите, омекотяване на сърцето, осветляване на мислите и свръхпроизводство на обич към всичко наоколо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *