Даяна Ласкина – „Хеликон-Витоша“
„Затворисърце“… Това се случва тук и сега. Две истории преплетени някъде в София, някъде в този тъмен свят. А те са млади, те имат мечти и никога не са предполагали мястото, на което ще се запознаят. Те са Юлиян и Антон.
И двамата са се сблъскали с най–опустошителната стихия, която може да понесе едно сърце – любовта, но „в града човек лесно се губи, Юли. И не говоря за улиците“.
Съдбата на Юли – да искаш да убиеш от любов, защото повече не може да си влюбен, не в нея (избраницата) разбира се, това не е Шекспир, това е Константин Трендафилов.
Съдбата на Антон – да искаш да убиеш себе си от любов, защото тя не е за обичане. И Юли и Антон с напълно нормален живот като теб и мен, не са предполагали накъде ще ги повлече течението на реката, наречена съдба, къде ще ги отведат пътеките на живота. И всеки е извървял собствения си път или, да кажем, улица, която води до… Голгота. Без драма, без трагедия читателят се сблъсква с тези две съдби.
Докато четеш, ти става все по–познат пътяj, все по-близък до теб, а можеше да е твоят, нали? И можеше да е тя. „Затворисърце“ за всеки случай, защото утреq когато отвориш очи, може и да си ти.