Книгите винаги са предизвиквали почти фетишистка страст с тяхната прашна тайнственост. А днес сякаш живеем в специален момент от историята им и красиво оформените четива са навсякъде, пише в. „Гардиън“. Книжните корици изглеждаха съвсем различно само преди десетилетие, когато появата на електронните четци, финансовата криза и експанзията на Amazon изглеждаха като ключови фактори за пазара. Издателите реагираха на заплахата, като оцветиха кориците в сиво и ги оприличиха на четци – меки корици, оформени на Photoshop, а липсата на увереност от страна на издателите се проявяваше в нетрайността на продукта им.
Но след като достигнаха връх през 2014 г., продажбите на електронни четци и книги започнаха да спадат за сметка на ръста при хартията. Последните данни от Великобритания показват спад в продажбата на електронни книги през 2016 г. със 17% и ръст на традиционните издания с 8%. В същото време издателите започнаха да ценят стойността на продукцията си и книжарниците започнаха да се пълнят с красиви книги с корици като бижута и божествено оформени страници. Кристофър де Хамел, автор на книгата „Среща със забележителни ръкописи“, сравнява настоящото състояние на книгоиздаването със ситуацията през 15 век, когато появата на печатарската преса променя света на книгите завинаги: „Калиграфите се почувствали заплашени от печата и напълно съзнателно започнали да включват в ръкописите си неща, които знаели, че пресата не може да направи. Рамкирали страници, които изглеждали сякаш истински насекоми са кацнали върху тях. Започнали да използват майсторски илюзии, върнали цветовете обратно в ръкописите, защото знаели, че пресата не може да го направи. Технологията и ръчното майсторство се противопоставяли един на други, всеки един опитващ да предложи невъзможното за другия“. Всички знаем как завършва тази борба, но днешните издатели и книжари са оптимисти, че историята няма да се повтори.
Директорът на книжарници Waterstones Джеймс Доунт твърди, че възраждането на хартиените книги е реално и устойчиво, а във фокуса на работата му е превръщането на книгата в обект на желание. По този начин фирмата му не само отново излиза на печалба, но книжарниците й се пълнят с красиви издания, подредени със специално внимание и превръщащи магазините във важни места за Лондон: „Важна част от продажбата на книги е как ги представяш, как водиш клиентите към тях, как те усещат книгата с пръстите си. Променихме мебелировката, за да постигнем това, всичко е така проектирано, че да накара хората да вземат книгите в ръцете си, да уловим погледа им с кориците, да превърнем книжарниците в място, където можеш да откриеш красиви неща“. Доунт не смята, че настоящият стремеж към красиви книги е нещо ново, по-скоро е връщане към ценности, които са съществували в предишни епохи на книгоиздаването. Според него, след финансовата криза е имало съкращения и икономии в опит да се увеличи печалбата чрез орязване на стойностите на продуктите: „Мисля, че книгоиздателите осъзнаха, че потребителите се нуждаят от причина, за да отидат до книжарниците. И тя е да си купят хубава книга на хубава хартия с хубав дизайн. Има ясна връзка между успешните книги и тези, които са направени и изглеждат добре. Затова днес това се превръща в императив“.
Независимите книжарници също печелят от красивите книги. Мери Джеймс, който управлява такъв магазин в Съфолк, твърди, че бизнесът процъфтява и че сега, когато имаме и двете форми на издаване, е все по-видима „сивотата на електронните книги. Хората не си спомнят какво са чели на тях, защото всичко изглежда еднакво. С хартията в съзнанието се загнездват физическото усещане, цветовете, материята“.
Кориците са енигматични и често в тях е вложена толкова креативност, колкото и в писането на книгите зад тях. Според Мици Ейнджъл от издателство „Faber“: „Добрият дизайнер интерпретира написаното. Понякога брилянтната и неочаквана корица може да даде на издателите знак как да презентират книгата“. Има обаче и притеснение, че книгите се превръщат в луксозни предмети, символи на статус, декорация, вместо източник на вдъхновение, ерудиция и бягство от реалността. Но трябва да признаем връзката, която съществува между красотата и ученето. Независимо дали хартиените книги ще последват съдбата на ръчно сътворените ръкописи и след време ще са обект единствено на изследователски интерес или пък тази стара технология ще продължи живота си, всички трябва да почитаме работата на дизайнерите и издателите, които достойно отговориха на ръкавицата, хвърлена им с апломб от електронните книги. Освен това трябва да отчетем, че някои от най-красивите книги през последните години са и най-брилянтните и вдъхновяващите. Грижата и вниманието към тях насочват към стойността да думите в тях, който не намалява.