Начало / Интервюта / Джефри Арчър: Ако не бях писател, щях да водя благотворителни търгове

Джефри Арчър: Ако не бях писател, щях да водя благотворителни търгове

JeffreySittingБившият политик Джефри Арчър пише бестселъри вече 40 години. Той разказа пред в. „Ню Йорк Таймс“ за вдъхновението и разгръща страниците на новия си роман.

Какво има на нощното ви шкафче и защо?

„Nutshell” на Иън Макюън. Тъкмо я завърших и силно се насладих на оригиналността на тази книга. Това е един от най-великите английски писатели.

А нощното ми шкафче има и купчина нехудожествена литература за целта на проучванията за следващия ми роман. Все още не мога да разкрия за какво ще бъде той, но книгата включва изкуство, колекционери, Украйна, Ню Йорк и дори пица.

Кои книги препоръчвате на приятелите си?

„Нетърпеливо сърце” на Стефан Цвайг. Това е една от книгите, която често препоръчвам на приятелите си. Тя е пример за прекрасно разказана чудесна проза, сред любимите ми книги е. Ако не сте чели нищо от този австрийски автор, непременно трябва да го направите и поздравявам издателите, които отново го върнаха на английския пазар.

Втората книга, която искрено препоръчвам, е „Гениалната приятелка” на Елена Феранте. Не съм си и представял, че книга за две момичета, израстващи в Неапол, ще ме грабне по този начин, но тя е удивително написана. Феранте прави за Неапол това, което Дикенс направи за Лондон. И ако тази ви хареса, прочетете и другите нейни романи.

Коя книга ще вземете на следващото си пътуване?

„Конклав” на Робърт Харис. Чакам с нетърпение да я прочета, трилърът е винаги добро четиво, когато пътуваш. И ми е интересно да прочета какво е написал Харис за Ватикана.

Разкажете ни повече за последната си книга!

„Той бе човек” е последната седма част от „Хрониките на Клифтън”. С нея приключва история, започнала през 1919 г., след края на Първата световна война, и следваща живота на Хари Клифтън, неговия близък приятел Жил Барингтън и сестра му Ема, в която Хари се влюбва. 80 години, преминали през най-големите събития на века, с преминаващи през тях някои от добре познатите исторически фигури от това време. Беше страхотно забавление да се отдадеш на тези персонажи, както и да се потопя в света на плаването, изкуството, международния шпионаж, банковите и политическите интриги.

Дискутирате ли творбите си, докато ги пишете, с някого?

Не обсъждам работата си, докато я пиша, докато не стигна поне до 14-тата чернова, когато започвам работа с редактора си. Единственият човек, който чете всичко преди това, е личният ми асистент, който набира на компютър написаното на ръка от мен.

Коя книга ви накара да поискате да пишете?

„Нито пени повече, нито пени по-малко. Когато напуснах парламента през 1969 г., бях изправен пред фалит заради лоши инвестиции, не можех да си намеря друга работа. Помислих си, че историята как загубих парите си може да се получи интересен роман и затова седнах и го написах. Полубиографичен е, представя историята на четирима млади мъже, които са обрани от един и същи човек. Те решават да се обединят и да си откраднат парите обратно, но нито пени повече, нито пени по-малко от това, което той е взел от тях.

Ако не бяхте писател, какъв щяхте да бъдете?

Щях да водя благотворителни търгове и щях да съм много щастлив от това.

„Той бе човек” на Джефри Арчър е и на българския пазар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *