Лира Литературно-рекламна Агенция
Възходът, падението и новият възход на Джефри Арчър са история, която можете да откриете въплътена поне в десет от неговите романи. Макар че на времето бил близо до банкрута, днес бестселъровият автор може да се похвали с богатство, което се изчислява на 200 милиона лири.
Богат и привилегирован, засрамен политик консерватор, някога пратен в затвора заради лъжа в съда и плащане на проститутка за секс, днес Арчър по-скоро се чувства виновен за своето богатство, пише в. „Мирър“.
В мозайката от много животи на момчето, родено в Уестън-супер-Меър блести великолепна къща на южния бряг на река Темза, от която може да наблюдава Парламента – дом, който заради фалита си бил принуден да освободи, преди да го превърне в съвременна арт-галерия с множество картини на Моне, Пикасо и др. в небето и сцена на десетки изтънчени партита.
Въпреки разочарованието си от политическата си кариера, в която се издига до втори човек на Торите и потенциален кандидат за кмет на Лондон, Арчър остава запален по политиката. Той прогнозира затягането на режима на Тръмп в американския сенат и не харесва британските крайни политици Джеръми Корбин и Джон МакДонъл. Писателят се притеснява и от разделението на консерваторите, което оставя отворена врата за лейбъристите на Корбин: „Не мисля, че той може да спечели, но знам, че консерваторите могат да загубят“, анализира Арчър в навечерието на белязаната от Брекзит 2019 г. „Ще е ужасно. Мога да се сетя поне за шестима лидери на Лейбъристите, които бих предпочел след година, но не и Корбин. А също – не и МакДонъл. Искам да живея в тази страна. Обичам я. Искам да гледам крикет на Самърсет. Искам те и да спечелят поне веднъж. Искам да гледам как „Бристъл Роувърс играят футбол А защо не и някоя тяхна случайна победа. Искам да ходя на театър поне два пъти седмично, да посещавам галерии по два пъти на седмица. Имаш само един живот“, казва писателят и допълва, че не иска да последва приятелите си, които избират да живеят в данъчния рай на места като карибския остров Невис. „Трябваше да го потърся на картата. Та там живеят само 330 000 души.“
Арчър е обичан в цял свят, но има и затруднения. Последният му трилър „Ези печели“, който разказва за тийнейджър, бягащ от Русия, след като убийци на КГБ убиват баща му синдикалист. Романът е забранен в Путинова Русия, а нито едно издателство не се наема да го издаде. Арчър предполага, че част от причините са изострените отношения след отравянията Солисбъри.
И друг път творчеството на Джефри Арчър е създавало проблеми в политическия му живот. Когато излиза „Нито пени повече, нито пени по-малко“ е обвиняван, че използва положението и образованието си, за да прави пари на гърба на средната класа.
Въпреки това популярността му не стихва и в момента е един от най-печелившите криминални автори в света. Продал е над 275 милиона копия от романите си. А приятелите му го защитават, че е жертва на снобизма през целия си живот. „Напълно наясно съм с всичко това. Снобизмът в тази страна има дълга история. Аз например обичам да гледам черно-бели филми. Не само защото историите в тях са по-стойностни, но и защото снобизмът в тях е невероятен. Само погледнете „Гордост и предразсъдъци“ – там има толкова много аристократичност, висша класа, висша средна класа, средна класа, низша средна класа, работническа класа. И всеки си знае мястото и може само да се бори да се изкачи едно стъпало по-нагоре. Не можеш да стигнеш веднага върха.
В срещата си с репортера на „Мирър“ Джефри Арчър не крие любовта към жената, която е до него по време на политическото му крушение и най-тежките му мигове – Лейди Мери Арчър“. „Тя е абсолютно прекрасна и аз съзнавам какъв късметлия съм“, казва писателят.
Колкото до писането… Арчър признава, че ще пише, докато читателите купуват книгите му. „Дали се притеснявам да спра? Ако историите ми свършат мисля, че мога да си кажа: „Какво пък. Аз съм на 78“. Ще живея на Майорка. Но засега историите продължават да се появяват и затова продължавам и продължавам… Ако имаш някаква отегчителна работа, можеш да си кажеш – ок, аз съм 60 и съм много щастлив ако мога да правя нещо друго. Но аз имам много вълнуваща работа и все още й се наслаждавам.“
