Начало / Читатели / Читателски дневник: Любимите книги на Патриша Корнуел

Читателски дневник: Любимите книги на Патриша Корнуел

Patricia_Cornwell_2011_bПатриша Корнуел разсъждава върху моралните норми при провеждането на проучвания в морги, писателското приятелство в ерата на социалните мрежи и обяснява защо никога няма да позволи Кей Скарпета да се възползва от другите. „Хаос” е последната й книга, издадена на български език и посветена на съдебния патолог Кай Скарпета.

Представяме Ви трите най-любими книги на популярната криминална писателка в нова порция препоръки в рубриката ни „Читателски дневник“.

„Хладнокръвно”, Труман Капоти

С тази плашеща истинска история за четворно убийство, описана в роман, Капоти построи мост между журналистиката и художествената проза и промени начина, по който се пишат криминални творби, завинаги. Изпълнена е с факти, но се усеща и емоционалното пътуване, което изминава Капоти – той прекарва много време с двамата убийци, описани в романа, и лично присъства на екзекуциите им.

Точно като него аз правя много проучвания в морги и лаборатории, наблюдавам последиците от много трагедии. Опитвам се да бъда подобаващ пазител на информацията и да следвам принципите си. Не мога да направя Скарпета симпатична, ако не разбера чувствата й, но понякога се питам „Наистина ли е добре да съм част от това? Къде минават моралните граници?”

„Безкраен празник”, Ърнест Хемингуей

Приятелите обикновено живеят в изолация. Не поддържаме връзка помежду си и пропускаме един от големите дарове на живота – възможността да споделиш объркването и радостта, избирайки тази кариера. От мемоарната книга на Хемингуей читателят добива усещането какъв е бил животът сред необикновени писатели като Ф. С. Фицджералд, Езра Паунд и Гъртруд Стайн през 20-те години в Париж. Ще се радвам на подобни взаимоотношения с колеги и се надявам новите социални технологии, с които разполагаме днес, да ни дадат възможност да обменяме вижданията си по-свободно.

„Чичо Томовата колиба”, Хариет Бичър Стоу

Бичър Стоу е мой прародител и беше част от детството ми. Като младо момиче бях поразена от живото изобразяване на жестокостите в тази книга, но това, което тя пише преди 160 години, не е по-различно от моите книги днес. Независимо дали поробваш хора или ги малтретираш, тормозиш секретарката си или извършват убийство, това е все злоупотреба с власт. Забелязвам го и в книгите за Скарпета, защото това е едно от нещата, което няма да й позволя да направи – или просто няма да е по-добра от тези, срещу които се бори. Ако всички се опитаме по-усърдно да не взимаме надмощие над другите, светът би бил много по-добро място.

 

 

Прочетете още

fingerprint-255897_1920

Пет трилъра, които нямаме търпение да бъдат преведени

Представяме ви световните хитове на пролетта в аванс Това са все книги, които будят огромно …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...