Лира Литературно-рекламна Агенция
Патриша Корнуел разсъждава върху моралните норми при провеждането на проучвания в морги, писателското приятелство в ерата на социалните мрежи и обяснява защо никога няма да позволи Кей Скарпета да се възползва от другите. „Хаос” е последната й книга, издадена на български език и посветена на съдебния патолог Кай Скарпета.
Представяме Ви трите най-любими книги на популярната криминална писателка в нова порция препоръки в рубриката ни „Читателски дневник“.
„Хладнокръвно”, Труман Капоти
С тази плашеща истинска история за четворно убийство, описана в роман, Капоти построи мост между журналистиката и художествената проза и промени начина, по който се пишат криминални творби, завинаги. Изпълнена е с факти, но се усеща и емоционалното пътуване, което изминава Капоти – той прекарва много време с двамата убийци, описани в романа, и лично присъства на екзекуциите им.
Точно като него аз правя много проучвания в морги и лаборатории, наблюдавам последиците от много трагедии. Опитвам се да бъда подобаващ пазител на информацията и да следвам принципите си. Не мога да направя Скарпета симпатична, ако не разбера чувствата й, но понякога се питам „Наистина ли е добре да съм част от това? Къде минават моралните граници?”
„Безкраен празник”, Ърнест Хемингуей
Приятелите обикновено живеят в изолация. Не поддържаме връзка помежду си и пропускаме един от големите дарове на живота – възможността да споделиш объркването и радостта, избирайки тази кариера. От мемоарната книга на Хемингуей читателят добива усещането какъв е бил животът сред необикновени писатели като Ф. С. Фицджералд, Езра Паунд и Гъртруд Стайн през 20-те години в Париж. Ще се радвам на подобни взаимоотношения с колеги и се надявам новите социални технологии, с които разполагаме днес, да ни дадат възможност да обменяме вижданията си по-свободно.
„Чичо Томовата колиба”, Хариет Бичър Стоу
Бичър Стоу е мой прародител и беше част от детството ми. Като младо момиче бях поразена от живото изобразяване на жестокостите в тази книга, но това, което тя пише преди 160 години, не е по-различно от моите книги днес. Независимо дали поробваш хора или ги малтретираш, тормозиш секретарката си или извършват убийство, това е все злоупотреба с власт. Забелязвам го и в книгите за Скарпета, защото това е едно от нещата, което няма да й позволя да направи – или просто няма да е по-добра от тези, срещу които се бори. Ако всички се опитаме по-усърдно да не взимаме надмощие над другите, светът би бил много по-добро място.
