Начало / Автори / За писането с Джон Бойн: Започнах една сряда и писах 60 часа

За писането с Джон Бойн: Започнах една сряда и писах 60 часа

index„Когато в средата на 20-те си години бях амбициозен млад писател, имах нещо шокиращо: истинска работа. Работех в книжарница в Дъблин и всяка сутрин ставах в 5, за да имам време да пиша, преди да отида на работа. За последните две десетилетия почти не наруших тази рутина и ако вече не ставам чак толкова рано, то най-късно в 7:30 съм на бюрото си. Най-креативен, оптимистичен и ентусиазиран съм рано сутрин.“

Това казва за в. „Гардиън“ писателят Джон Бойн, прочул се в литературния свят с трогателната книга „Момчето с раираната пижама“.

Ето какво още разкрива Бойн за професионалния и личния си живот:

„Имах късмета да уча при Малкълм Бредбъри творческо писане в Университета на Източна Англия и до днес следвам съвета му – трябва да се пише всеки ден, дори на Коледа. Придържам се към него и не знам какво да правя с т.нар. почивни дни.

Първите версии на проектите ми се раждат доста бързо, не се задълбочавам в началото, предпочитам да започна с базисната идея, с един персонаж или тема – и историята да ме води след това. Обикновено пиша чернова за около месец, работейки по 8-9 часа на ден, седем дни в седмицата, напълно изключвайки се от света. Знам, че ако се откъсне от книгата през това време, ще стане като с преждевременно извадено суфле – ще спихне.

147559zКогато започнах да пиша „Момчето с раираната пижама“, идеята ме споходи във вторник вечер; започнах да пиша в сряда сутрин и не спрях 60 часа. Правех само кратки почивки, но не спях. Завърших черновата в петък по обед – беше 30 април 2004 г., моят 33 рожден ден. По случайност заснемането на филмовата адаптация започна на същата дата три години по-късно. И макар да звучи странно, Хитлер, който не е персонаж в книгата, но сянката му тегне над нея, се самоубива на 30 април 1945 г.

Единствената ми почивка при писане идва, след като завърша първата чернова – откъсвам се за около месец, за да се разсея и да не мисля за нея. Когато се завърна към ръкописа, го виждам като скулптор, виждащ парче камък – нищо, в което обаче се крие нещо красиво, което трябва да бъде разкрито. Втората чернова ми е любима. Тя отнема най-много време, но в нея историята и персонажите добиват форма. Преработвам около 10 пъти, преди да покажа написаното на редактора си.

Вероятно най-важната част от деня ми на писател е четенето. Ненаситен читател съм и поддържам списък с всичко прочетено на сайта си. Повечето е художествена литература, но аз не дискриминирам никой жанр. Чета много дебюти, вълнувам се, когато откривам нови гласове. Но се обърквам, когато често в интервюта на млади писатели чета как те твърдят, че мразят писането, но го правят, защото „нямат избор”. Това е обиден и арогантен начин за описване на процеса. Има толкова много упорити писатели, които биха продали част от тялото си, за да публикуват. Ако не ти харесва писането, просто не го правиш. Вярвате или не, светът няма да спре да се върти, ако някой реши да не пише. Аз обичам писането и се чувствам късметлия, че мога да прекарам живота си сред книгите.

Обичам да подхвана един автор и постепенно да прочета всичко от него. В момента това е Съмърсет Моъм, който е изненадващо забавен, но носи и горчивина. Тъкмо приключих „Скелет в гардероба”. Мисля, че е бил нужен голям кураж, за да публикуваш такава книга, достойно е за възхищение. Може аз самият да напиша нещо толкова смело, но само когато видя, че краят ми наближава.

Прочетете още

Boy2-150x229

Джон Бойн пише отново роман за Втората световна война

След като стана световноизвестен с драматичния си бестселър „Момчето с раираната пижама“, Джон Бойн отново …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *