Лира Литературно-рекламна Агенция
Поезията на Руми – персийският поет, роден преди 807 години, през 1207 г. – продължава да се продава в милиони копия, което го прави най-продавания поет в САЩ. В глобален мащаб феновете му са цяла армия. „Той присъства във всяка култура“, твърди Брад Гох за ВВС, който работи върху биографията на поета. Той е пътувал от родното място на Руми – Вахш, който днес се намира в Таджикистан, през Самарканд в Узбекистан, до Иран и Сирия, където Руми учи. Следващите 50 години от живота си поетът прекарва в Кония в днешна Турция. Гробницата му ежегодно привлича хиляди посетители, а пикът на почитта към него е 17 декември, когато със специална дервишка церемония се отбелязва годишнината от смъртта му.
Обратът в живота на Руми идва през 1244 г., когато се среща със странстващия мистик Шамс от Тебриз. „Руми е на 37 години и е проповедник и учен, точно като баща си и дядо си преди това“, твърди Гох: „Двамата имат тригодишна еклектична връзка, която и до днес не е ясно в какво се изразява – любовна, образователна?“ Руми става мистик, а след три години Шамс изчезва, вероятно убит от ревнивия син на проповедника. Руми се справя с мъката чрез писане на поезия. Повечето от творбите му са писани между 37 и 67 години. Той пише 3000 (любовни) поеми за Шамс, пророка Мохамед и Бог. Пише 2000 четиристишия, както и няколко епоса.
В този период Руми включва в религиозните си практики поезия, музика и танц. Той се върти, докато медитира и докато съставя стихове, които диктува и това е превърнато в елегантен медитативен танц след смъртта му. Векове след смъртта му, творбите му се рецитират, крещят, адаптират за пеене и вдъхновяват романи, поеми, музика, филми.
„Той е поет на радостта и любовта“, твърди Гох: „Творбите му са отвъд раздялата от Шамс и любовта, отвъд раждането и смъртта. Веднъж видях стикер с цитат на Руми: „Отвъд идеите, отвъд правилно и грешно се е ширнало поле – ще се видим там“.
„Руми е мистериозна и провокативна поетична фигура днес, когато продължаваме да се опитваме да разберем традицията на суфизма, природата на екстаза и отдаването на поезията“, споделя поетесата и преподавател Ан Уолдман, според която той е част от традицията на хомоеротичното писане, от която са част още имена като Сафо и Уолт Уитман.
„През времето, пространството и културите поезията на Руми продължава да артикулира чувството да си жив“, казва Ли Брицети, изпълнителен директор на Poets House: „Това ни помогна да разберем стремежа си към любов, както и възторга на всекидневието“. Тя сравнява Руми с Шекспир заради красотата и резонанса на творчеството му.
Колман Баркс е преводачът, на когото се дължи ренесансът на Руми в САЩ, който споделя: „Изумява въображението му, дълбокият копнеж, чувството му за хумор. Мъдростта винаги е съчетана с игривост“. През 1976 г. поетът Робърт Блай дава копие от старо издание на Руми на Баркс с думите „Тези стихове трябва да бъдат освободени от клетката, в която са“. И Баркс ги трансформира от академичния им стил в жив английски език. Оттогава те са преиздавани 22 пъти, продадени са над 2 милиона екземпляра по целия свят и са преведени на нови 23 езика. Ново издание предстои през есента и то ще включва нови преводи на кратките творби на Руми и извадки от дневника на Шамс от Табриз. „Те са били скрити векове наред, известни само на дервишките общности в Турция и Иран. Едва в последните години учените започват да ги подреждат и превеждат на английски“, научаваме от Баркс.
„Усещам, че по целия свят се заражда силно движение, което иска да пребори ограниченията, налагани от религиите, и да спре насилието, което произтича от това. Хора от всякакви религии, дошли на погребението на Руми през 1273 г., защото той заздравява вярата ни, независимо какви сме. Имаме нужда от неговия глас днес“, твърди Баркс.
„Руми е експериментален персийски поет и суфистки учител. Тази комбинация от мистично богатство и смели адаптации на поетичните форми са ключови за популярността му днес“, твърди Джауид Мохадеди, който е преводач и преподавател. Той изтъква, че първото му нововъведение е директното обръщане към читателя. Второто е желанието му да учи, а третото – използването на обекти от всекидневието. И четвърто – това е оптимизмът му за постигане на любовно единение в лириката. По този начин Руми преодолява жестоката липса на любимия и успява да достигне така копнения съюз.
Оригиналните персийски текстове на Руми са толкова въздействащи, че по време на Османската империя цели институции са отдадени на изучаването им. Новите преводи ги връщат към живот и продължават да провокират читателите. Така влиянието на Руми не намалява, напротив – вдъхновяващите му думи продължават да доказват, че поезията може да бъде и е част от всекидневния живот.
