Били са времена, когато всяка дума се записвала единствено на ръка. На ръка са писани „Война и мир”, „Малкият принц”, също романите на Кафка. Буква по буква с перо в ръка и Джером К. Джером създавал сюжетите на книгите си.
Да видиш ръкопис на известно произведение е наистина вълнуващо. Но по-интересно е, че ръкописите обогатяват и образите на писателите. Сякаш надникваме вече в душата им… Краси Проданов разказва за почерка на известните
Толстой пише като доктор
С други думи, напълно неразбираемо. Листите, които са запазени, трудно се разчитат. Обаче влезте му в положението – като имаме предвид какъв е обемът на творчеството на Толстой, трябва непрекъснато да е бързал.
Иначе, според историите, които се разказват, Толстой си назначил специална жена, която да слага в ред написаното от него. Тя грижливо преписвала всичко наново – вече по-четивно. Твърди се, че писателят непрекъснато подобрявал великото си произведение „Война и мир”. Така се наложило да бъде преписвано много пъти. И никой друг освен въпросната помощничка не можел да го прави.
Кафка също по-скоро драска
Роденият в Прага писател си прилича с Толстой по нечетивността на написаното. За ранните му творби се отнасяме с разбиране – бащата гледал с пренебрежение към литературните интереси на сина си. Затова писателят създавал тайно нощем първите си произведения.
Есенин много се упражнявал в краснопис
Стиховете си изписвал четливо и красиво – с добре оформени букви. Което също изненадва, като се има предвид привързаността на поета към алкохола. Може би влияние му оказва и това, че е още юноша, когато постъпва в една печатница като коректор.
И почеркът на Едгар Алан По е ювелирен
Създател на детективския жанр, По е първият американец, който опитва да изкарва прехраната си само с писане.
Известно е, че работи специално върху почерка си. Дори казва, че всеки писател трябва да е сто процента концентриран върху писането, за да създаде гениално произведение, изразявайки по фин начин психологическите моменти в него.
Набоков също е писал ръкописно някои неща
Биографите му казват, че е невъзможно да разбереш смисъла на създаденото. Писателят имал и сложна система със стрелки и отметки, за да допълва изреченията по страницата. Така единственият шанс да се разкодират ръкописите оставал да познаваш лично писателя, да знаеш повече за начина му на мислене. Което едва ли е било лесно, като се има предвид, че Набоков е и запален шахматист. Колкото до краснописа му – сигурно роля играе и това, че роденият в Санкт Петербург автор на „Лолита” избира да пише на английски.
Наслада е да видиш „Малкият принц” в ръкопис
Антоан дьо Сент-Екзюпери сякаш прави всичко с лекота – с лекота рисува, с лекота лети, по същия начин и пише. Почеркът му е простичък, добре организиран и лесен за разбиране. Всяка страница от „Малкият принц” говори за едно-единствено нещо – за хармония. На преживяното и написаното. Даже без да знаеш френски, то те вдъхновява. Да прелиташ с поглед по буквите и да се усмихваш.
При Пушкин нещата са точно обратните
Истина е, той е живял в по-ранна епоха. Ръкописите му са изрядно съставени, но въпреки това неразбираеми. Човек трудно ще разпознае например, че „Евгений Онегин” е писана именно на руски.
Пишещата машина променя всичко
Реално, употребата й започва едва от 1878 г. Това обяснява защо много писатели и в началото на миналото столетие все още продължават да пишат на ръка. Веднъж отпечатани на хартия пък, стихотворения и романи продължават да бъдат редактирани с перо или химикал лично от техните автори. С навлизането на компютрите и това очарование на писателския занаят изчезва.
Психолози изучават почерка на известните
Има и специална наука, която му се посвещава – графология. Специалистите в нея могат да определят психологическото състояние на един човек в процеса на писане. Поставят и личностни характеристики. Просто правят така, че скритото да излезе наяве. Макар че вече живеем в различен свят. Свят, в който да пишеш на ръка е забравено и… романтично.