Начало / Без категория / Зад най-големите авторитети се крият най-големите злодеи

Зад най-големите авторитети се крият най-големите злодеи

Един от най-добрите гангстерски романи – „Те живеят в нощта“ на Денис Лихейн, напоследък нашумя покрай едноименнния филм на Бен Афлек. Людмила Еленкова разговаря с неговия заклет фен Благой Иванов.

denis

Разкажи ни какво е интересно да знаем за Денис Лихейн?

Денис Лихейн е писател от Бостън, който се занимава с престъпни сюжети. Това не означава, че той изцяло робува на клишетата на жанра, напротив, опитва се да ги „реновира“ и да ги представи по нов, авторски начин. В процеса на четене човек установява, че има дълбочина в конфликтите му. Една от причините е, че сам Денис Лихейн предпочита по-сериозна литература, да речем Габриел Гарсия Маркес.

Можеш ли да го сравниш с друг автор, който пише в криминалния жанр?

В никакъв случай феновете на Маркес не бива да очакват Лихейн да бъде като него. Той твърди, че авторът, който най-много му е повлиял творчески, е Елмор Ленард, писател на криминални романи, който също се опитва да разчупи жанра.

Какъв сюжет се крие зад мрачното заглавие „Те живеят в нощта“? 

Става дума за дребен престъпник, изкачил се високо в престъпната мрежа, не само на Бостън, но и на Америка. Говорим за епохата около и след Сухия режим – тоест, четем не само една автентично звучаща и усещаща се история, а такава, която е част от американската история. Главният герой, освен че се издига в престъпната йерархия, задава интересен морален казус – дали добрият гангстер може да остане добър човек.

Аз преполових тези почти 500 страници. Стори ми се любопитно от страна на автора главният му герой да е син на ченге. Преди да продължа нататък, кажи ми как се развиват отношенията им, мисля, че те са част от моралния казус, за който говориш.

Връзката между баща и син е от най-интригуващите нишки на „Те живеят в нощата“. По принцип, един от важните елементи в художествената литература, и въобще в творчеството, е когато отношенията на главните персонажи не са докрай развити или са на такова ниво, колкото да се установи някакъв конфликт, но той да не е докрай разрешен. Остава своеобразна празнина, която е основен двигател на драматизма в книгата. Между двамата герои съществува антагонизъм не само поради факта, че са баща и син, те имат разминаване в ценностите, единият е полицай, а другият – престъпник.

204881_bСъпоставими ли са те – извън литературата, със съвременните отношения в едно семейство?

Безспорно, да не забравяме, че зад най-големите авторитети се крият най-големите злодеи. Това, че си представител на някаква институция, не те прави по-стойностен човек, напротив. Смятам, че добротата и морала са нещо, което трябва да бъде заслужено в процеса на живеене, на работа. В тази книга бащата е по-скоро положителна фигура, той сам по себе си не е представител на проядената институция, но е заобиколен от такива, изкушени от властта и корупцията хора.

Освен изстрели има и целувки в хода на дейстието. Каква е жената до лошото момче?

Извън типичната гангстерска нишка, която е на пръв поглед видимото в книгата, ясно се усеща ноар елемента, тъй като Лихейн е почитател на този жанр в киното. А там почти винаги има фатална жена. Без да е непременно лоша, тя влече след себе си фатални последици. В „Те живеят в нощта“ има два по-ярки образа, единият от които е именно на такава жена. Въпреки че не заема голямо пространство от действието, тя е част от конфликта в романа достатъчно продължително, та да отприщи много неприятности. До голяма степен решенията, които взима главният герой, са заради фаталната им връзка. Смятам, че завършекът й е логичен и всеки си получава заслуженото накрая.

Ти вече успя ли да гледаш филма на Бен Афлек?

Да, имах възможност да го гледам и отидох с голямо желание, за да видя това, което критиците на запад са пропуснали. Там филмът не беше харесан. На мен обаче ми допадна. Смятам, че филмът има сериозни проблеми по отношение на ритъма и на настроенията си. На моменти Бен Афлек губи динамиката, не толкова заради лошата режисура, а защото сюжетът е малко по-амбициозен от необходимото, поне що се отнася до киното. В романа всички сюжетни нишки работят прекрасно и са завързани много добре. Ако филмът беше по-обран откъм действие, щеше да бъде по-добре приет от публиката. Въпреки това, аз го препоръчвам, защото адекватно успява да покаже епохата в която се развива действието, не залага на дигитални ефекти, а на реална сценография, реквизит, на масовка и костюми, което е за уважение. В днешно време рядко можем да видим режисьор, който да накара зрителя да повярва. Има добър екшън, диалогът е чудесен. Бен Афлек е талантлив режисьор, но за съжаление леко се е подвел от собствените си амбиции и донякъде се е престарал. Независимо дали са чели, или не „Те живеят в нощта“, на хората ще им е интересно да видят филма. При всички случаи първо препоръчвам книгата.

LIVE BY NIGHT

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *