Юлия ПЕТКОВА
Ако вече сте чули ласкави отзиви за романа „От дълбините на времето”, това на е реклама. Това е признание за невероятния (и невероятно хуманния) sci-fi свят, изобретен от Рьоне Баржавел.
„От дълбините на времето“ е написан през 1968 г. и разказва историята на една любов, която се родее с легендата за Тристан и Изолда, в известен смисъл и с приказката за Спящата красавица. Авторът е създал омагьосващ меланж от романс, фантастика и политически съспенс, препращайки читателите към 60-те години на XX век. Това е времето на младежките бунтове в Европа, когато идеологическите колизии между Запада и Изтока изглеждат непреодолими. На този фон френски полярни изследователи правят удивително откритие…
Всичко започва с доктор Симон и една най-банална, рутинна командировка. До Антарктида, разбира се. Ако си мислите, че работата там иска чутовни подвизи, грешите. В тази книга тя е въпрос единствено на мъдра организация. Екипът стига до кладенец, издълбан в леда, където улавя сигнал от ултразвуков предавател… Оказва се, че под ледовете на Южния полюс има останки от висша цивилизация, загинала преди 900 000 години в резултат на ядрена война. И ето че учени от всички краища на планетата се втурват да раздиплят тайните на изчезналия свят.
„Невероятно е колко много неща за вътрешното устройство на човека може да научите от пулса. Не само за здравето му в момента, но и за обичайните му състояния, за темперамента и дори за характера му в зависимост от това дали се долавя на повърхността, или по-надълбоко, дали е агресивен или неуловим, равномерен или прескачащ, гладък или грапав, дали преминава плавно или на пресекулки. Има пулс на здравия човек и пулс на болния, пулс на заек или на глиган. И аз като всички лекари имам диагностична машина и карти. Служа си с тях само за да успокоя онези, които вярват повече на машината, отколкото на човека. За щастие, тук почти няма такива. Тук човекът е нещо важно.”
Емоционалните интермедии в книгата, които текат от самото начало като паралелна, лична гледна точка на фона на случващото се, допринасят за цялостния ефект. Романът е написан майсторски и упражнява въздействие на кинематографична творба. Всъщност, първоначалната идея е била авторът да създаде сценарий за грандиозна филмова продукция с режисьор Андре Каят. Последният е „вдъхновител на книгата и баща на приключението в нея”. Социалният патос и философските размишления са израз на тревога за моралния облик на съвременното общество, застрашено от разрушителни технологични постижения.
„Но може би е добре и е време да се попитаме дали съвършенството не е в детството, дали възрастният не е дете, което е започнало да се разваля… Вие, хората от детството на човека, вие, новите, чистите, неизхабените, неуморените, неразкъсаните, неразнебитените, ненастръхналите, на какво ли не сте били способни с вашия интелект?”
„От дълбините на времето“ на Рьоне Баржавел е образцова научна фантастика. Дори това да не е любимият ви жанр, направете изключение – няма да съжалявате. И нека се молим нашата зима да не продължи 900 000 години.