Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателят е роден точно преди век
Когато бил на девет, подигравките на съучениците му го изкарали от нерви и малкият Реймънд разкъсал комиксите, които усърдно събирал. След около месец обаче детето решило, че приятелите му са просто глупаци и започнало отново да колекционира любимите си рисувани истории. Така може би и талантът му се съхранил или пък получил отправна точка на развитие…
С годините пък започнал да чете и дебели книги – така се влюбил в мрачните истории на Едгар Алан По и във фантастичните светове на Хауърд Лъвкрафт. Бил само на 12, когато в желанието си да им подражава, пробвал също да напише разказ.
По-късно, вече в Лос Анжелис, Реймънд се записва на курсове по творческо писане. Гимназията му дала в това отношение безценен опит. Финансовите проблеми в семейството пък подсказват, че това ще е единственото му образование. И наистина, Рей става вестникопродавец, като е напълно доволен от съдбата си. Стига му това, че може да посещава библиотеките и да чете любимите си книги. Даже именно в читалните им написва и своята първа – при това с взета под наем пишеща машина.
Разбира се, имал и този шанс да се захване с писателския занаят в първите десетилетия на миналия век. Тогава периодиката, в която публикували разкази, процъфтявала истински. Фантастиката също била от най-търсените жанрове. Затова не е изненада, че в началото на четиридесетте Рей Бредбъри вече е сред най-публикуваните.
Първият жанр, в който пробива, е фантастика на ужасите. Попаденията му по-късно се превръщат във вдъхновение за днешните класици в лицето на Стивън Кинг и Нийл Геймън. Самият Рей Бредбъри обаче се преориентира като цяло бързо. Онова, което го интересува истински, е бъдещето на човечеството на базата на живота, който си създаваме. Затова и влага сърце и душа в своите „Марсиански хроники”, които бързо се превръщат в златна книга. Пише я с вдъхновението, което черпи от Хърбърт Уелс. Това е и книгата, която го превръща в истинска литературна звезда. Следващото признание пък идва заради „451 градуса по Фаренхайт”, в която Бредбъри изобразява реалността, но със силата на фантастиката. Романът предлага интригуващ поглед към свят, в който всичко е под контрол, а четенето на книги и свободомислието се считат за престъпление.
Рей Бредбъри имал шанса да се захване със занаята в първите десетилетия на 20. век. Тогава периодиката процъфтявала и публикувала много разкази
Много обичана е и „Вино от глухарчета”, която разказва за едно омайно детство – детството на писателя. През годините книгата се превръща в трилогия, като писателят добавя още два романа, посветени на най-безгрижното време в живота си.
Въпреки любовта на читателите, Рей Бредбъри остава дълго време някак извън светлините на прожекторите. Оценка за написаното започва да получава едва към края на живота си. Лично президентът Буш му връчва Националния медал за изкуства, като по това време писателят вече е на инвалидна количка заради инсулт, който получава през 1999-а. Една от ранните му награди пък е тази за фентъзи от края на 70-те.
Звучи куриозно, но писателят странял от технологиите, макар че създавал романи за развитието им. Дълго време не позволява електронни издания на книгите си. Изразявал съмнения и относно ползата от интернет.
От света ни си отива след дълъг период на боледуване – през 2012-а. При това точно в момента, в който Венера минава пред слънчевия диск. Така и Вселената се разделя с него. Или пък отваря вратите си за нов свят, който Рей Бредбъри да опише.
