Лира Литературно-рекламна Агенция
За определен тип деца, а и за някои възрастни, да живееш в библиотека звучи като мечта. Но когато семейство Кларк се преместило в клон на Нюйоркската обществена библиотека в края на 40-те години на 20 век, синът им Роналд, който по това време бил тийнейджър, бил скептичен. „Децата са странни“, споделя за сайта www.atlasobscura.com той, „Винаги сме искали да бъдем нормални, затова в началото ме беше срам, че живеехме в библиотека“. Те се преместили от малък град в Мериленд, където всички ги познавали заради работата на бащата като библиотекар. Когато клоновете на Нюйоркската библиотека отворили, всеки включвал апартамент за библиотекаря, който трябвало да чисти и отоплява сградата.
Скоро Кларк осъзнал предимствата на новия си дом: „Помислих си – чакай малко, имам на разположение цяла сграда, пълна с всичките книги на света!“ Това започнало да му допада, а по-късно приятелите му го представяли като човека, живеещ в библиотеката – буквално.
Днес малка част от тези скрити апартаменти са останали в Ню Йорк и повечето са празни и изоставени или постепенно завземани от модерната технология, като например програми за чуждоезиково обучение, които все повече библиотеки предлагат и за които се нуждаят от пространство. Едва тази година жилището, където Кларк израства, е реновирано и отново може да се използва за целите на библиотеката. Той пристига на официалното откриване заедно с дъщеря си Джамила, която също прекарва първите години от живота си в апартамента.
В стария си дом Кларк споделя, че да живееш в библиотека е променило живота му. Преди това той изобщо не обичал да чете и никой в семейството му не бил завършил гимназия. Но докато пребивавал в библиотеката, той започнал да обръща внимание на книгите и всеки път, когато прочитал нещо ново, оставал изумен. В един момент той се оказал разнасящ постоянно купища от книги. Повратен момент в живота му била една нощ, когато той размишлявал върху противоречията между еволюционната научна концепция и библейските схващания. Кларк станал от леглото в 2 часа сутринта и отишъл в библиотеката, където започнал да чете Библията и да сравнява страница по страница с енциклопедия с детайлно описана еволюционна теория. „Четях глава след глава и осъзнах – светът първо е бил под вода, после са се появили рибите, после влечугите, бозайниците и накрая човекът. И осъзнах, че беше абсолютно същото и в двете книги“, споделя той и още: „Това промени начина, по който гледах на света“.
Животът в библиотеката му дал жажда за знания, която го довела не само до завършване на гимназията, но и до колеж. По време на церемонията по откриването на обновения апартамент Кларк разказал за желанието си да предаде същата жажда и на дъщеря си, която обитавала същото жилище до 5-годишна възраст. Един от нейните любими спомени е как придружава дядо си до втория етаж – секцията с детските книжки. „Правех пълна инспекция на етажа – на книжките, пъзелите и всичко, което беше там“, казва тя и допълва, че в неделя, след като библиотеката затваряла, тя отново отивала на втория етаж, за да се разхожда, да чете книги и да реди пъзели.
„Не беше странно, че живеехме в библиотеката, защото това беше света, който познавах“, споделя Джамила, „Това беше домът ни. Чак когато пораснах, осъзнах, че не всички хора имат много книги в къщите си. Аз не познавах концепцията за библиотека, за мен домът ми беше място, пълно с много книги, които можех да чета колкото си искам.“
Да живееш в библиотека е точно толкова приказно, колкото всеки любител на книги може да си представи. „Това е магия“, твърди Джамила. В неделя, след като библиотеката затворела, тя оставала на разположение на семейството. Роналд Кларк си спомня ранните неделни вечери и гледката на почиващия си праг през прозорците на библиотеката.
Днес, след инвестиция от 4.4 млн. долара, складът, в който Джамила Кларк се е учила да карала колело, е светло помещение за занимания с тийнейджъри. Целият апартамент, където семейство Кларк някога е живяло, днес е превърнат в просторни зали за езикови курсове и високотехнологични програми. Но за тях все още е познато място. „Отвътре е напълно променено, но пространството си е същото, както и прозорците. Носталгично ми е, но се вълнувам за всичко ново, което предстои“, споделя Роналд Кларк.
