Начало / Колонката на... / Плевелите в миналото и днес

Плевелите в миналото и днес

dsc_0113-1-e1474377348780-300x268-300x268Николай ФЕНЕРСКИ

Днес ще ви разкажа за двама писатели и родолюбци, които никой просветен българин не бива да пропуска. Стига с тая бърза литература и бавноразвиваща се халтура… Нека ги оставя те да ви припомнят защо и как се докарахме дотук. Единият е бил с марксистки убеждения, загинал през 1944 в Сърбия в битка с есесовци, другият е по-млад с 22 години, роден през 1929 и убит безскрупулно през 1978. Става дума за Иван Хаджийски и Георги Марков, имена, между които ще направя неволна съпоставка, избрах ги заради тяхната нравствена чистота и заради точните и ясни диагнози, които те са дали в книгите си. Повторенията са важни, особено днес, когато сме застрашени от масово затъпяване под въздействието на най-различни фактори. Да речем, че нищо ново под слънцето няма и не е нужно да преоткриваме наново света, достатъчно е да преоткрием творчеството на такива велики умове като Хаджийски и Марков.

През 2009 година издателство Изток-Запад преиздаде „Бит и душевност на нашия народ“, фундаменталния труд на Иван Хаджийски, заради който той е възприет като родоначалник на българската социология. Ако обаче си представяте социолог, който обикаля из медиите и дава съвети на политици и електорат, се лъжете. Паметникът му в родния Троян го е изобразил в една много характерна за него поза, с велосипед и чанта на рамо. За да намери „оптимистичната“ си теория за нас българите Хаджийски не е седял в някой кабинет, а е обикалял села и градчета с колелото си, срещал се е с хора, записвал е, разпитвал е, живо е търсил къде е душата ни като нация. И я е намерил тая душа и е разказал за нея. Тогава тая душа все още е съществувала. Присъствала е, била е очевидна. Което е обратно на зад-очна.

Марксизмът му не успява да прелее в типичния български комунизъм, той се отдръпва от съпартийците си в БКП поради причината, че осъзнава нещо много важно, разбира основите на нещо изключително българско, което е на път да унищожи иначе красивата идея за всеобщо щастие… Хаджийски представя тази твърде характерна нашенска черта съвсем научно и детайлно. Можем да я наречем „посредственост“, така, както и той я е наричал. Така, както десетилетия по-късно ще я нарече и Г. Марков.

„Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?“

„Защо нашата наука, художествена литература, журналистика са под знака на посредствеността? Посредствеността не е бездарност.“

Защо ви припомням тези редове на Иван Хаджийски? За да се сетите в коя епоха живеем днес – 21 век. И за да се поогледате. И да разсъдите – кое кога се е появило, отгде иде, на какво дължим нищетата около нас – материална и духовна. Може накрая да излезе, че министър-председателят не е бил съвсем далече от истината, когато говори за кофти „материала“. Макар че това звучи обидно и аз лично се обиждам. Но искате ли да преброим колко сме обидените? Хаджийски е предвидил и това – „атомистичния индивидуализъм“. Ами тогава накъде? Что делать? Невъзпитано е някой на някого да дава рецепти за живот и убеждения. Имате си глави на раменете, ползвайте ги, това, на първо време, ще е достатъчно.

Неотдавна „Сиела” преиздаде „Задочни репортажи за задочна България“ – забелязвате ли разликата в новото издание? Върнато е първото заглавие, което Г. Марков сменя по съвета на английските си редактори. „Задочна България“ звучи обидно, казали му те. Чудя се днес кой ли в издателството се е сетил, че думата „задочна“, отнесена към България, вече носи нов смисъл. Онази България вече я няма. Но нейните поражения са си съвсем налични. Пораженията не са зад-очни, те са очни, те са очевадни, присъстват всеки ден в новините и по улиците ни. Увредените от онази България като Стефан Цанев днес мълчат гордо. Защото и той не е пожален от живковската стратегия за задушаване на интелигенцията. Селякът ги прецакА всички по най-селския хитър андрешковски шопски начин. Неудобните като Цанев, Радой Ралин, Константин Павлов бяха леко модерирани, леко стиснати в хватката на Системата, леко убити като автори. А лекото убийство е още по-мъчително. Един се опита да избяга и да каже високо на глас, че ушите на царя са магарешки. Но го застигна сачмата с рицина и за три дни си отиде. А книгата му остана и днес я държим в ръце. И сме длъжни да я прочетем, ама хубаво да я прочетем, внимателно. За да разберем как онази посредственост, която Хаджийски толкова добре рисува, малко по-късно почва да пробутва разни джагаровци и бездария, да полива разни халтураджийски и графомански бурени, за да растат и задушават таланта, бунта, Истината. И красотата, като collateral damage.

Ето това е трудно да обясним на всички носталгици днес. Те питат – кое му беше лошото? Имаше за всички хляб и спокойствие… ТиДжей беше хитър, находчив, какво по-важно за България, за малка България в лапите на Големия брат от това да имаме всички ние такива изгоди, кроткото агне и наведената главица? Тая е причината „Задочните репортажи“ да бъдат задължителни за всеки, който поне малко се уважава все още. Да, Живков е спокоен, приятелски настроен, шеговит, не е като „истеричния“ Чаушеску, но Живков е самото олицетворение на оцеляващата българска посредственост. А сега политическите охлюви го реабилитират, отново ни го припомнят, лекинко го лансират на поколенията под 30…

Тия двете книги на Хаджийски и Марков могат да ви дадат съвсем изчерпателен отговор на онзи въпрос от предишното ми писание – защо вие и аз не четем съвременна българска литература.

Само дето днес задушаващите плевели имат малко по-различни имена. Иначе са си същите, същите са си. Преобул се Илия… Мога и поименно да ви ги назова – питайте ме.

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...